Превърнаха законността в достъпна само за богатите услуга

"Добре е да живееш в нормална държава". Преди почти 30 години така започваше всяка от колонките ми. Текстовете бяха пропити с ирония и дори сарказъм по повод на опитите да бъдем нормализирани по филипдимитровски. Кажи-речи всяка сфера от управлението на Ф.Д. беше златна мина за критичното перо. А последствията от нескопосаните му етюди върху нормализацията ще тегнат още дълго.
Днес всеки коментар може да започва с твърдението, че за нормалния човек става все по-трудно да живее в държава като нашата. Което е толкова очевидно, че се доказва без каквито и да е усилия. Но което, за разлика отпреди, не върви да се описва с хумористично-сатирични похвати - толкова голяма е вече горчивината. Тя идва, разбира се, и от най-ниския в целия ЕС стандарт на живота, и от липсата на прегради пред ширещата се простащина, но най-вече - от почти повсеместното неуважение към правовия ред. Спазването на закона не само не се поощрява, но и се представя като лош тон и даже вреден пример.
Най-пресният случай е с отказа на президента да издаде указ за освобождаването на устремилия се към министерското кресло главен секретар на МВР, без преди това да е осъществена предвидената в такива случаи съгласувателна процедура. Уважението към закона бе низвергнато с широк диапазон от квалификации - от дребнавост до война между институциите. Дни наред политици и медии се надпреварваха да внушават, че държавният глава се държи като оскубано момиченце от детската градина, че се муси, цупи и тръшка като инатливо дете пред магазин за играчки, че това съгласуване е толкова формално, та няма нужда от всяко нещо да се създава скандал, че с подобни врътки напразно се опитва да се представи като незаобиколим фактор. Стигна се дори до упреци, че търси провокация и саботира държавата, че я превръща в свой заложник. Някои по-разсъдливи допуснаха, че с неуведомяването му властта е засегнала неговото честолюбие и, за да не останат съмнения за пренебрегване и незачитане, го поканиха за изясняване в коалиционния съвет на управляващите. А когато Румен Радев отказа срещата, защото предложеният за нея формат не е предвиден в закона (пак пустият му закон!), последва нова вълна от охулвания. Трябваше да изтече повече от седмица, докато на  правителството най-сетне му мине инатът и започне да работи според правилата. Съгласуването стана факт и президентът подписа указа. С което стана ясно, че законността има шанс, ако поне някой във властовата верига се противопостави твърдо на погазването й.
Как обаче редовият гражданин да застане срещу своеволията на властта, след като това се отказва дори на държавния глава! Неслучайно тази седмица бяха порязани най-достъпните форми - митингите и търсенето на правата по съдебен ред. Безкрайно непропорционална бе масираната  канонада срещу слабичкия протест пред парламента. Медийни гръмове и мълнии взривиха публичното пространство с предупреждения за готвени въоръжени провокации и кръвопролития, целящи насилствена смяна на демократичния режим. И отново бе намесен президентът. Обявеният ден на отворените врати на "Дондуков" 2 бил прикритие на зловещия сценарий за разбунване на държавата по румънски образец. В сградата щяла да нахлуе организирана група и да поиска Радев да обяви извънредно положение. А после щяла да тръгне към Министерския съвет, палейки и трошейки всичко по пътя си, и да принуди Борисов да подаде оставка.
Нищо от това, разбира се, не се случи. Пък и при действащ парламент не е президентът този, който може да обяви извънредно положение. С неграмотността на доста от журналистите отдавна сме свикнали. Но какво да искаме от тях, след като лица от важни властови кабинети определят намерението да се свали правителството като подривна дейност. А във всички критики се екстраполирало личното желание на някого да дойде на власт. Навярно според височайшите представи протестите и въобще цялостната опозиционна дейност трябва да е насочена само и единствено към подкрепа на управляващите. А може би авторите на подобни изявления искат овреме да внушат, че всеки, който негодува срещу начина, по който общественият каймак осигурява охолния си живот, рискува да бъда обявен за престъпник.
Кръгът се затвори с отхвърленото от  парламентарното мнозинство вето на президента върху огромния скок на съдебните такси - 14 пъти за физическите и юридическите лица и 74 пъти за юридическите лица с нестопанска цел! Увеличението ще затрудни обжалването на административните актове. И ще направи още по-безцеремонна властта. Така е в държавата, в която законността, по думите на президента, вместо да е необходимо условие за нейното съществуване, се превръща в достъпна само за богатите услуга. И в която на нормалния човек му е все по-трудно да живее.