12 Юли 2024петък23:21 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Актуално

Превърнаха здравето в стока

Статистиката показва много ли се краде в здравеопазването

/ брой: 151

visibility 1910

Анко Иванов,
д-р по философия

Публична тайна е, че нашето здравеопазване е оставено без сили и всъщност не подпомага значимо болните. По всички статистики на Евростат, на ООН, на ЦРУ, на Световната банка и т.н. България заема "най-почетните" и "най-престижните" последни места в Европа. Всяка година, обикновено след първото полугодие, настава паника в здравеопазването. Не стигат парите, затварят се поредните отделения в болниците, затварят се общински и дори областни болници. И в същото време се откриват нови частни болници и клиники. За едните има пари, а за другите няма! Ех, тези вечно недостигащи пари за здраве! 

А дали причината за неблагополучията в здравеопазването е недостигът на пари? За да сме обективни, нека си служим само с официални статистически данни, но не фалшивите данни от МНЗ и Здравната каса. Да започнем с отделяните средства за здравеопазване като дял от БВП на страната. По данните от ЦРУ (cia.gov/library/publications/the-world-factbook/) за 2018 г. в България отделените средства за здравеопазване са 8.40%. Много ли са, или малко? Истината се познава в сравнението. В Европа и ЕС има огромно разнообразие в дела от БВП за здравеопазване. Само най-развитите европейски страни имат дял от БВП за здраве над 11%. В тази група попадат Швеция (11.90%), Швейцария (11.70%), Франция (11.50%), Германия (11.30%) и Австрия (11.20). С между 10.0 и 11.0% са повечето от останалите високоразвити страни като Нидерландия, Дания и Белгия. Но тук попадат и страни от "нашата черга" като Сърбия (10.40) и Молдова (10.30%). И правим първи извод: за да има по-високо равнище на здравеопазването, следва да има и по-висок дял на отделяните средства от БВП на страната, а не парите да отиват за американски самолети, които не решават проблема за националната сигурност, а решават само геополитическата зависимост на България - 

т.нар. "цивилизационен избор"

 

Недостигът на пари като дял от БВП обаче не е основният проблем на българското здравеопазване. Страни със сходен на нашето икономическо положение и дял от БВП имат по-добро здравеопазване. Да вземем данните от същия източник. С по-висок дял са някои наши съседни - Босна и Херцеговина (9.60%), Словения (9.20%). В групата, в която е България (между 8.0 и 9.0%), са Гърция (8.10%), Словакия (8.10%), Албания (8.20). Но в тези страни при сходен дял от БВП здравеопазването е на по-високо равнище от българското. Но да продължим с европейски страни, които имат по-нисък дял от БВП за здравеопазване от 8.0%. Тук са Хърватска (7.80), Унгария (7.40%), Чехия (7.40%), Кипър (7.40%), Литва (6.60%), Полша (6.40%), Черна гора (6.40%), Естония (6.40%), Латвия (5.90%) и Румъния (5.60%). И пак здравеопазването им е по-добро!  

Някои здравни специалисти може би веднага ще изтъкнат аргумента, че, видите ли, в България населението е по-възрастно и поради това за него се харчат повече пари, и това води до недостиг. През 2018 г. в ЕС при среден дял на населението на 65 и повече години 20% в България, Гърция, Германия и Финландия той е 21%. На средното европейско равнище са Франция, Естония, Латвия и Швеция. Близо до това равнище с 19% са Литва, Чехия, Унгария, Хърватска. Следователно този проблем го има и в другите европейски страни, но по-големият дял на възрастното население не е пречка за по-високо равнище на здравеопазването. 

Повечето от страните от бившата социалистическа система (по данни от Световната банка и МВФ за 2017 г.) са със сравнително по-нисък дял от БВП на едно лице на БВП по покупателна способност - под 30 000 долара са Унгария (26 779), Полша (27387), Гърция (26 779), Латвия (26 587), Хърватска (23 422), Румъния (23 027), България (19 243). С подобно равнище на БВП "на глава" са и страни като Турция (25 247), Черна гора (17 433) и Сърбия (14 515). Така че и страни със сходна на българската производителност на труда са с по-добро здравеопазване.    

По какво може да се определи, че здравеопазването в България е 

най-лошо в страните от ЕС?

 Има много показатели, но главните са продължителността на живота и смъртността. В България средната продължителност на живота е най-ниска. По данни на НСИ, в периода 2016-2018 г., тя е 71.4 г. при мъжете и 78.4 г. при жените. По средната продължителност на живота (по CIA, 2018 г.) България е на последните места не само в Европейския съюз, но и спрямо своите съседи. Средната продължителност на живота в Словения е 81.20 г., Гърция - 80.8, Чехия - 78.8, Албания - 78.6, Словакия - 77.4, Босна и Херцеговина - 77.1, Унгария - 76.3, Хърватска - 76.3, Турция - 75.3 г., и др.  

Очакваната продължителност на живота (по данните на Световната здравна организация за 2016 г.) показва, че България (74.8 г. при 71.4 г. за мъжете и 78.4 за жените) е не само на последното място в ЕС, но общо в света се намира на 80-то място, изпреварена от своите съседи - Гърция (81.2 г.), Словения (80.9), Кипър (80.7), Хърватия (78.3), Черна гора (76.6), Турция (76.4), Албания (76.4), Сърбия (76.3), Унгария (76.0), Сев. Македония (75.9), Румъния (75.2). А това са страни, сходни по начин на живот с този на българите!   

В България е 

най-високото равнище на смъртност

не само в страните от ЕС, но и сред всички европейски и бивши социалистически страни. Тя през 2018 г. (по данните на НСИ) е 15.4 починали на 1000 души население. По данните на Евростат за 2017 г. по смъртност 15.5 на хиляда България е рекордьор. Като цяло смъртността в ЕС е висока. Но в сходните по икономика, минало и начин на живот страни тя е по-ниска от тази в България. В Унгария смъртността е 13.5 на 1000, в Румъния - 13.3, в Хърватска - 12.9, в Гърция - 11.6, в Полша - 10.6, в Словакия - 9.9, в Словения - 9.9, в Кипър - 7.0. По други данни (CIA) през същата година смъртността в Сърбия е 13.60, Молдова - 12.60, Босна и Херцеговина - 10.10, Черна гора - 10.40. От тези примери целево са изключени страните с по-голям дял на мюсюлманското население като Турция, Албания и Косово.   

По данните на Евростат за 2015 г. в ЕС на 100 000 души население умират средно по 1049 души. Най-много са те в България - 1660 души. Най-малко са във Франция - 859 души . Тоест в България спрямо Франция смъртността е почти два пъти по-висока (1.9). Около средната обща смъртност (1019) са Германия, Дания, Словения и Кипър. Във възрастово отношение в групата на починалите под 65-годишна възраст България е заедно с Литва, Румъния и Унгария с над 350 умирания на 100 000 население. Големият брой починали във възрастта до 65 г. е пряк показател за неефективността на нашата здравна система. Най-значим е делът на смъртността от болести на кръвообращението. На 100 000 жители за същата година

България е на първо място с 1660 умирания

при най-малко във Франция - 205, т.е. 5.5 пъти по-малко от нашата България. При средна стойност на смърт от болести на кръвообращението от всички умирания за страните от ЕС 37%, в България те имат дял 62.2%, или 1.7 пъти повече. В същото време по данни от интернет знаем, че в България са най-високи доплащанията от пациентите за сърдечносъдовите болести - над 50.0%. А за някои от сърдечносъдовите заболявания размерът на доплащането достига до 87%. И това в страна с над 80% бедно население!

Главният извод от множеството посочени данни е, че нашата здравна система, успешно въведена от Костов и Семерджиев, и твърдо отстоявана от Борисов през последните 10 години, е безкрайно неефективна. Хората умират преждевременно. В страната има все още достатъчно кадърни медицински специалисти и способни лекари. Главното, което в България липсва, са способни политици и ръководители, които да променят тази пагубна здравна система. Проблемът е не толкова в размера на парите. При средноевропейско равнище на  средствата, отделяни за здравеопазване, да заемаш последните места си е престъпление спрямо българския народ, откъдето и да го погледнеш. Проблемът е не толкова в размера на парите, а в тяхното разпределение и използване. А то е предимно за... частен търговски интерес. Проблемът не е и в липсата на конкуренция на здравната каса. Проблемът е в източването за лични и егоистични интереси чрез частните болници и клиники на обществени пари за здраве, както и в измамите в търговията с лекарствата и снабдяването на болниците. 

Нашето здравеопазване през последните 20 години окончателно се превърна в 

еталон за здравен провал

Въведен бе един антихуманен търговски модел на здравеопазване, при който здравето стана стока, от която се печелят огромни пари. Това е финансовата истина. Най-престижни болници станаха турска собственост; масово бягат зад граница най-висококвалифицирани лекари и повечето медицински сестри. В същото време цели географски райони като Северозападна България, Югоизточна България, Краището, крайграничните планини със Северна Македония, големи части от Родопите остават дори без елементарна медицинска помощ. Здравеопазването започна да се грижи предимно за по-високоплатените български граждани, които отделят значителни суми за лечение в луксозни частни клиники. То все повече става недостъпно за бедните.

Краде се от парите за здраве на българите, ама много яко се краде. Краде се най-вече чрез частния сектор (частни болници, клиники), чрез вносителите и търговците на лекарства, на медицинска техника и консумативи. Краде се и от пациентите: чрез дублиране на медицински плащания за една и съща дейност, за избор на специалист и т.н. Крайно необходима е напълно нова социално ориентирана обществена здравна система и твърдо разграничаване на държавното и общинското здравеопазване от частното.  

Обявяват кандидат-купувачите на "Виваком"

автор:Дума

visibility 635

/ брой: 131

Плащаме до 10 лв. за чадър на морето

автор:Дума

visibility 599

/ брой: 131

НАТО пуска военен коридор през България

автор:Дума

visibility 661

/ брой: 131

Левицата във Франция търси премиер

автор:Дума

visibility 604

/ брой: 131

Фантазии и шамани

автор:Александър Симов

visibility 659

/ брой: 131

Райски намерения по пътя към ада

автор:Деси Велева

visibility 680

/ брой: 131

В очакване на Конституционния съд

visibility 616

/ брой: 131

Датата - 12.07.2024 г.

автор:Дума

visibility 629

/ брой: 131

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ