През прехода държавата абдикира от спорта

Преди дни дни ръководителят на Спортен клуб "Левски" СТОЯН ХРАНОВ отпразнува 70 години. Това е поводът за разговора ни с един от най-заслужилите спортни деятели в България.

"Парите са важни, но липсва работата сред децата, с младите състезатели и треньори. Липсва масовият спорт"

- Отпразнувахте 70 години, г-н Хранов, а от колко сте начело на Спортен клуб "Левски"? И защо държите да се нарича Спортен клуб "Левски", а не Обединени спортни клубове "Левски"?
- В СК "Левски" съм от 1976 г., близо 36 години. До 1989 г. бях заместник-председател, а от 1989 г. съм ръководител. Преди това работих като председател на комитета за младежта и спорт в Столичната община. Там съм се научил да мисля като управленец и да нося отговорност. Що се отнася до втория ви въпрос - дружеството е създадено от родолюбиви българи през 1914 г. като Спортен клуб "Левски", а не като ОСК "Левски".
- Как виждате българския спорт преди и сега?
- Винаги съм казвал, че спортът ни трябва да се приема и тълкува като част от националната сигурност на страната. В САЩ още от времето на президента Джими Картър (б.а. - президент от 1977 до 1981 г.) е създадена стратегия за развитие на младите хора чрез спорт. Американските държавни мъже са осъзнали необходимостта от здрави младежи и девойки, които да живеят и да работят в страната.
А как е в България? Още по времето на цар Борис III е създадена нормативна уредба за българския спорт. Там ясно и точно са описани правата и задълженията. Ще ви дам пример - всеки кмет на населено място, всеки фабрикант, всяка околия е била длъжна да помага с нещо на спорта. Едни ще дадат терен, други ще осигурят финансирането, трети ще се обучат за педагози и треньори. Не е забравено и училището като място, от което ще се търсят бъдещите български спортисти.
- Това е било по царско време. Как се развива по-късно спортът у нас?
- Интересното е, че този закон продължава да действа и след 9 септември 1944 г. Едва през 1947 г. започва да навлиза постепенно съветският модел за работа в българския спорт. През 50-те години на ХХ в. държавните ведомства от типа на МВР, МНО и др. навлизат в спортните клубове. Създаден беше ВИФ (б.а.- понастоящем НСА), която и до днес е възприемана за една от най-добрите спортни академии. Възпитаници на ВИФ са правили и развивали спортове в много страни, особено от Латинска Америка - Тодор Симов на практика създава волейбола в Куба, а колегата му Тодор Матов полага основите на борбата във Франция.
Имаше държавна политика в областта на спорта за разлика от последните 20 години. Вярно, по времето на социализма имаше и изкривявания, но къде ги е нямало? Докато в т.нар. демокрация държавата абдикира от спорта.
- Какво най-много му липсва на българския спорт в момента, пари ли?
- Естествено, че парите са важни, но липсва работата сред децата, с младите състезатели и треньори. Липсва масовият спорт. Моят приятел и колега Андрей Симанов - син на големия български баскетболист и педагог Петър Симанов, често казва, че аматьорският спорт дава доброто качество на професионалните кадри. Студентските шампионати в САЩ дават победителите, които после блестят в първенствата на НБА и НХЛ. Професионалистът не се ражда научен - той се създава.
В момента в Лондон тече поредната Олимпиада. Българската държава трябва веднага след края на Игрите да започне да мисли за следващите - как и къде ще се намерят спортисти, кой и къде ще ги тренира. Състезателят е от едната страна, треньорът - от другата, държавата е по средата.
Треньорската професия в България имаше голям авторитет, но той се срина. В момента НСА е като научна катедра на българския спорт, но специалистите отиват другаде на работа.
Има и нещо друго. Във Франция например има 56 федерации, а в България - над 100, но всички могат да видят къде е Франция в класациите и къде сме ние, особено в колективните спортове, но и не само в тях. Мечтая в управлението на българския спорт да влязат млади кадри, но и за това се иска учене. В Русе например има 4-5 клуба по гребни спортове, а в Лондон колко спортисти по тези дисциплини имаме?
- Какво е решението според вас?
- Общината трябва да стане център и на спорта. Държавата създава правилата за работа и всеки се захваща да работи. В това отношение Бургас е за пример.
Трябва да се възроди масовият, да го наречем аматьорският спорт. Оттам ща дойдат и професионалистите, които ще печелят медали.
- Колко спортисти има "Левски" в Лондон?
- 18 състезатели и 4 или 5 треньори. Първият медалист е наш - боксьорът Тервел Пулев. Надявам се и други да вземат медали.
- Какво свързва ПФК "Левски" и СК "Левски"?
- СК "Левски" е дружество с идеална цел. През 1992 г. излезе постановление, с което на практика футболните клубове излязоха от останалите спортове в дружествата и станаха АД-та. Това бе огромна грешка. Част от състезателите на СК "Левски" получават своята заплата от МВР, но така ли е в други спортни клубове? "Барселона" не е АД, а един "Локомотив" Пловдив например за последните 20 години май имаше над 10 собственици. И бъдещето му, или поне доскоро, не бе много ясно.
- Какво е положението със стадион "Раковски"?
- Още през 1992 г. СК "Левски" се договори с ПФК "Левски" да прехвърли за управление и стопанисване базата, свързана с футбол - "Герена", който по-късно стана "Георги Аспарухов", и стадион "Раковски". Някои се опитаха да сложат "Раковски" в уставния капитал на ПФК "Левски". Преди 7 години една унгарска фирма се опита да го закупи, но не позволихме. Той е апетитна хапка за много хора. По моя информация теренът, който е в центъра на София, върви за около 200 млн. евро. А не съм чул някъде по света спортно съоръжение да се дава на концесия, но това нещо в България го има.
- Трябва ли светли имена от българската история да се слагат като имена на спортни клубове?
- СК "Левски" е създаден от момчета на по 15-16 години. Когато се създава институцията "Левски", младите са имали за свои идоли Апостола на Свободата, поета-революционер Христо Ботев и други национални герои. Затова днес има "Левски" и "Ботев" например. Но сега, за разлика отпреди сто години, загубихме човешкото си лице и ценностите си. Днес "Левски" се свързва с футболния отбор, а това е много жалко. С публиката не трябва да се флиртува, а да се работи. В спорта не трябва политика, а национална доктрина.
- Публиката или една част от нея в последно време като че ли стана "клиент" на полиция, прокуратура и съд...
- Никой не е застрахован от подобно нещо. И депутат стана "клиент" на съда. С демагогия и флирт се постигат временни резултати.
- Водим разговора в басейна "Спартак", който преди време придоби скандална слава. Какво е положението сега?
- Алексей Петров като спортист, треньор и член на управата на СК "Левски" спомогна за развитието на спорта, както и за дейността на басейна. Не допуснахме съоръжението да бъде сполетяно от съдбата на някои други басейни - да бъде затворен с години и да не се знае какво ще се случи там. Помните какви времена бяха през 90-те години на миналия век. Тогавашното ръководство на МВР като принципал се реши и създаде сдружението "Спарта". Алексей Петров много е помогнал на "Левски", но никога не е имал собственост в басейна "Спартак". А за другите му дейности - не мога и не искам да коментирам. Всички, които посещават в летните горещини басейна, виждат, че деца тренират плуване. Има и фитнес зала, която се държи от о.р полк. Йордан Радулов от НСО. Там има и социален момент. От години пенсионираната кинезитерапевтка Рени Стойкова води занимания под формата на летни лагери за деца с гръбначни изкривявания, предвижда се такива да има и за деца с детска церебрална парализа. А СК "Левски" е отдал безвъзмездно своите съоръжения за тези малчугани. В момента над 350 деца се учат да плуват в басейна, отново напълно безплатно. Общо 10 отбора на СК "Левски" тренират в момента в басейна "Спартак", нищо, че е Олимпиада. Игрите в Лондон ще свършат скоро, но на хоризонта се задава Рио де Жанейро 2016. Състезателки по художествена гимнастика, шахмат и плувните отбори поддържат форма в хладните води на басейна и прилежащите му зали. Плувецът Петър Стойчев, който в момента е в Лондон, също тренира тук, когато е в България. Неговият треньор Красимир Туманов продължава да води групи от деца, сред които търси наследника на Стойчев.