През призмата на моето време

Иван ДИМИТРОВ,
Въто ХРИСТОВ

Книгата "През призмата на моето време" е най-добрият подарък, който авторът Господин Желев прави на себе си и своите читатели по случай 80-ия си рожден ден. С тези думи редакторът на томчето, излязло с клеймото на "Нилекта принт" ООД - Добрич, представя творбата с оригиналното заглавие. Книгата ще се чете не само днес и утре, а векове.
Авторът Господин Желев се захваща с тема, която малцина се осмеляват да подхванат. Повече от три години той влага находчивост, знания, опит, мъдрост, безсънни нощи и много труд, за да събере и отрази само в 422 страници епоха от осемдесет години. С книгата Желев запознава и досегашните, и което е още по-ценно - бъдещите поколения, с темата на Димитър Благоев-Дядото: "Що е то социализъм и дали е имал той почва у нас". И неговият отговор е категоричен, също като нашия.
В България не само имаше благоприятна почва за социализъм, но той беше в продължение на 45 години, независимо от многобройните обективни и субективни трудности, успешно изграден. С книгата си Господин Желев го доказва по безспорен начин, със завидно умение и лекота. Със силата на фактите и числата. Без напрежение, с видимо спокоен тон, без резки амплитуди и излишни емоции са представени събитията и явленията. Само предубедени фанатици ще отрекат постигнатото за 45 години.
В "През призмата на моето време" има достатъчно страници за върховите български достижения в областта на селското стопанство, промишлеността, транспорта, науката, образованието, здравеопазването. Книгата внушава увереност, че в нея нищо не е пропуснато и никой не е забравен.
"През призмата на моето време" е сполучлива и ценна хроника, подробна и пълна енциклопедия не само на времето на автора, но и на времето на всички поколения - минали, настоящи и бъдещи. За средношколци и студенти тя ще бъде допълващ знанията им учебник, за доценти, професори и академици - интересен и полезен справочник. Книгата на Господин Желев се чете с лекота. По-възрастните ще я отгръщат с чувство за гордост от постигнатото, а по-младите - с надежда за бъдещето.
"През призмата на моето време" трябва да бъде преведена поне на пет езика - английски, немски, френски, руски и испански. Един ден тази част от българската история, както и тази книга, ще бъде обект на телевизионни сериали. Никой не трябва да забравя и да се опитва да заличи постигнатото за 45 години социализъм у нас.
Не трябва да забравяме обаче и как всичко това бе разграбено и остана незащитено от своите творци - обществени собственици. В началото на миналия век селяните от Шабла и Дуранкулак, с риск на живота си, вдигнаха вилите и защитиха снопите си от посегателството на омразния десятък. Защо ние не защитихме нашата обществена собственост от вандалското й разграбване? С този основателен въпрос затваряме книгата на Господин Желев. С надеждата, че ще я отгръщат все повече читатели, за да я дописват.