Президентът Медведев сформира екип

Леонид Радзиховски

Медведев провежда безпрецедентно прочистване сред ръководителите на региони.
С изтичане на мандата или предсрочно си отидоха президентите на Башкортостан, Дегестан, Ингушетия, Карачаево-Черкезия, Карелия, Татарстан, Чувашия, Якутия. На път са и тези на Мордовия и Калмикия. Пълномощията на президентите скоро изтичат. И вече е известно, че нито Меркушин (управлява от 1995-та), нито легендарния Илюмжинов (председател от 1993-та, заел длъжността на 31 години!) ще бъдат назначени на нов, пети и за двамата мандат.
С изтичане на мандата или предсрочно бяха сменени губернаторите на Красноярския, Ставрополския, Хабаровския край, на Волгоградска, Иркутска, Кировска, Мурманска, Оренбугргска, Орловска, Челябанска област, на Ханти-Мансийски и Ямало-Ненецки автономен окръг, на Хакасия - Еврейската АО автономна област.
Тук не става дума за „кръвожадността“ на Медведев. Просто ПРЕКАЛЕНО ДЪЛГО не са се сменяни ръководителите на региони, някои служат вече четири мандата, а има и с по пет! Това обяснява бързането, за да може най-накрая да бъде премахнат кадровия тумор.
Животът от 1990 г. досега се промени ФАНТАСТИЧНО. За малко да кажа - „както в цяла Русия“. Но нали по същество Русия нито повече, нито по-малко представлява сбор от регионите. В този смисъл човек, който ръководи област (република) за 20 ТАКИВА години, е почти като човек, управлявал 100 години в обикновено време...
Допреди три години сред губернаторите и президентите имаше 12 управляващи своите региони още от 1990-1991 г. Какви хора, при това с охрана... Имената им са известни на цяла Русия: Шаймиев, Росел, Рахимов, Чуб...
Сега останаха само двама: 70-годишния Леонид Полежаев (Омска област) и 61-годишния Виктор Крес (Томска област).
Къде отиват те?
Повечето от тях сядат на почетната скамейка на запасняците – в Съвета на Федерацията, който все повече прилича на клуб на екс-губернаторите.
Но много по-важен е другият извод от административните рокади: кой ИДВА? Млади чиновници смениха старите (разликите във възрастта са 10-15-20 години). В по-голямата си част „новите руски губернатори“ са от смесен тип, бизнесмен–чиновник. Обикновено през 90-те е бизнесът, а през 2000-те – властта. И така: а) кадрите се подменят, при това достатъчно енергично; б) за управители на регионите не се назначават „чекисти“, „ленинградци“, „близки и приятели“ на Путин и Медведев. Изборът е „статистически правилен“: енергични, опитни, по правило богати и МНОГО богати, тоест, не проявяват особен интерес към подкупи. И какво?
Засега по ключовото направление – борбата с корупцията – няма никакви сериозни постижения. Как в тези условия да се провежда модернизация?
Отговорът на публициста, популиста и опозиционера е следният: когато сменяш системата, трябва да рушиш!
Отговорът на чиновника: „Виждате ли, такава е реалността. Трябва да се смирите, да се отпуснете и да сте доволни от наличното. Смяната на чиновници е само загуба на време“.
Възможен ли е трети отговор, на „държавника“?
Теоретически – да.
И той е достатъчно прост.
Да имаш търпение, но да следваш своята ЦЕЛ. Да прилагаш политическата воля. Да заменяш и подбираш хората, да ги подбираш и заменяш.
Поставяш задача – сменяш – проверяваш – ако трябва, пак заменяш. И така – дълго и упорито. Стъпка по стъпка. А други модернизатори действително липсват у нас.