Президенти, президенти... бащи на нацията

Христо Василев - Референта

Преди време медиите обявиха някаква инициатива на президента Желев "25 години свободна България", под патронажа на президента Плевнелиев. Същата стартира със среща между Желев, Петър Стоянов и вицепрезидента му Кавалджиев, без Първанов. Членовете на инициативния комитет са си направили и снимка, на която стоят самодоволно наперени с гордо вдигнати глави.

Каква наглост, какво безочие!

Нека проследим от какво са ни "освободили" през последните 25 години тези псевдополитици и ренегати. Та тези "бащици" и кохортата им освободиха българите например от работа - стотици хиляди са безработни, от образование - неграмотността е повсеместна. Подиграха се с културните дейци, спортистите и други заслужили хора, като ги "освободиха" от звания и награди. От безплатно здравеопазване - милиони хора си отидоха преждевременно от този свят.
"Освободиха" ни от ТКЗС-тата - сега селяните си почиват, като и те, и ние в града се храним с вносна селскостопанска продукция. От военна служба - та сега България е разграден двор. Освободиха младите хора от трудовите бригади, учениците от пионерски и средношколски лагери. Натикаха ги в ръцете на алкохолици и наркомани. Самоубийствата и проституцията днес са ежедневие.
Правозащитните органи, МВР и прокуратура, съществуват само на книга и са в услуга на олигарсите.
Индустрията ни продадоха за жълти стотинки и я изнесоха за скрап. Освободиха ни и от правосъдие. Сега то е на ниво "за кокошка няма прошка" и държавността се срина.
Премахнати бяха твърдите цени и сега спекулата шества - няма таван на рентабилността, та пазарната икономика е блян. Освободиха бракониерите да изсичат горите и да избиват дивеча безразборно. Така пороите не закъсняха.
Още много "благини" ни донесе тази свобода и страната ни в икономическо отношение върви все назад и е последна в Европейския съюз.
Нека видим каква е вината на "бащиците": главната вина носи философът-доктор Желю Желев. Той, чрез послушната му квота в Конституционния съд, утвърди етническата партия ДПС. Те пък с техните 180 000 гласа го избраха за президент. За какви права и свободи се борят тези хора? Та те бяха приемани с предимство и в учебните заведения, и на работа. С регистрирането на тази партия Желев раздели народа ни за дълго време. Той беше против привилегиите и другите пороци на обществото. Сега обаче получава десетократно по-висока пенсия от простосмъртните. Има държавен офис, секретарка, служебна кола с шофьор и всякакви екстри. Впрочем и останалите президенти ползват тези привилегии.
Съсипията на икономиката продължи и по времето на Петър Стоянов. Той нарцистично се перчеше и често повтаряше: "Аз, българският президент". Като жив спомен ще останат думите му към Иван Костов: "Кажи си, Иване!" - Иван нищо не каза, но продаде каквото можа. И по негово време олигархията затвърждаваше положението си чрез криминалната приватизация. Тогава пресата съобщаваше, че от приватизация са получени тридесет и седем милиарда долара, а в хазната са влезли седем милиарда. Спомен ще остане и посещението му в Америка в подкрепа на Клинтън по аферата Люински. Сега говори, че преходът е завършил, но не е станал както трябва.

А кой е отговорен?

Бледа е следата от неговото президентстване. Президентът Първанов беше по-умерен, но и той се съгласи за членството ни в НАТО. Изпрати и войски в Ирак в защита на чужди интереси. Икономиката по негово време беше малко по-жива, но нямаше особени успехи. На Първанов му се иска и вълкът да е сит, и агнето да е цяло, но това не става. В такъв случай Хайтов казваше: "В една зверилница толерантността е равна на смърт."
Истинско недоразумение пък се оказа президентът Плевнелиев. Този човек прави гаф след гаф във вреда на България. Напоследък се изявява като яростен антикомунист. Бих му предложил да извади молбата си за приемане в БКП. Нека видим каква поема е написал тогава. Тази жалка личност се изказва против Русия с обидни думи. Не е ли разбрал, че в Русия може да се отиде само с дипломация. С война никой не е отишъл. Без да говорим за партии и политики, не му ли е ясно, че там са суровините и материалите, там са и пазарите.
Най-голямото нещастие на българите е в това, че държавата се управлява от ренегати. При тях "морал" е непозната дума. Забатачиха държавата и сега бягат от управлението. Те вече 25 години ни "освобождават" и "обединяват", но не виждат турската инвазия в страната ни. Ще се усетят, но ще е късно. Жалко за поколенията.
Вече 25 години икономиката ни буксува и се срива. Ненужна, паразитна и корумпирана администрация, бездушие и несигурност. Заплащането на труда е нерегламентирано. Минимална заплата от 340 лева. Крият се и играчите в КТБ, които я доведоха до фалит. В тази връзка искам да напомня: От 1945 година до 1962 г. - за 17 години българският народ

възстанови следвоенна България

и продължи мирния градеж. Бяха изплатени репарациите, наложени ни след войната заради действията на "демократите" преди 9 септември 1944 г. Беше възстановена София и другите бомбардирани градове. Изграждаше се индустрия и модерно селско стопанство. Нямаше вече безработица. Това беше периодът след Освобождението, когато България не участва във войни.
Аз питам господа президентите и кохортата им: Какви са били фондовете на България на 9 септември 1944 г., какви са били на 10 ноември 1989 г. и какви са сега?
Питам какъв е бил държавният дълг на 10 ноември 1989 г., а какъв е сега и срещу какво? - Нека отговорят официално, след като отчитат 25 години благоденствие и свобода.
Кой опрости (или открадна) милиардите долари, които ни дължаха Ирак и Либия? Кой продаде петролните ни концесии в Либия? Кой остави държавните задгранични предприятия в ръцете на частниците? Колко са осъдените за далаверите, които 25 години се правят пред очите ни?
Надявам се, че историята и българският народ един ден ще приковат виновните на позорния стълб.