Президентската прокаженост на ГЕРБ

Гербаджиите издирват кандидат-президент, който да събере повече гласове от твърдия им електорат. Нещо като независим кандидат с авторитет в обществото, както самите те твърдят. Само дето не си дават сметка, че са като прокажени, които се молят да ги приемат за нетоксични.

Е, на парламентарните избори през ноември може да изскочат първи (дали ще стигнат до управление е друг въпрос), но трезвомислещ кандидат-президент, който все пак държи на името си, няма как да предпочете компанията на прокажените. Станеш ли сега "независим" кандидат на ГЕРБ, значи да станеш не просто патерица, а протеза на политическите мутри в държавата, с чиято помощ те ще сдъвкват евросредства, ще злоупотребяват с обществените пари или ще мачкат неудобните им закони и правила. 

Станеш ли "независим" кандидат на ГЕРБ, ще те сочат с пръст, че си президент на мафиотския и олигархичен капитализъм. Че си държавен глава на истински политически бандитизъм, който утре ще трябва да отвори държавния чадър над рушветите за премиера или други лица, над фаворизирането на некадърници или на "нашите хора", над разправата с неудобните, над грабежа на доходоносен бизнес. 

Станеш ли кандидат на ГЕРБ, значи да те направят слепец за ветото върху корупционните закони, да обогатяваш единици, а да изпразваш джоба на пенсионерите и на работещите бедни, дето едвам свързват двата края, броят стотинки и нямат пари за отпуска на морето. Значи да закриляш търговията със здравето, нехайството към демографската ни катастрофа, да вдигаш още повече 40-процентното ниво на индекса Джини за неравенството. С една дума, ставаш кандидат за президент мутра, за институционален мафиот. А Борисов бойко ще се разнася с джипа по села и паланки да се хвали с какъв европейски президент разполагал. Това ще ти остане клеймо, всеки ще казва: "А бе, я да го..., мутра на Боце". Това ще ти бъде като бадж за самоличност.  

Протестните партии се издъниха със своята политическа инфантилност, нарцисизъм и други сакатлъци, но това съвсем не означава, че има опашка за независими кандидат-президенти на ГЕРБ. Всъщност, бойковата партия е изпаднала в цугцванг. Първо, както се вижда, трудно ще намери кандидат, който да си сложи главата в торбата. Второ, дори да го намери, защото светът все пак е шарен, обществото ще бъде убедено, че кандидатът или е купен, или не е с всичкия си, или е наивен. Той ще е като предприемач, купил си фабрика на 9 септември. Автогол ще си вкарат и гербаджиите, които ще си блъскат главите как да му вдигнат предизборния рейтинг. И, трето, ако гербаджиите проявят доза реализъм и се откажат от собствен кандидат, а подадат сигнал, че ще подкрепят кандидат на друга дясна политическа сила, няма как тази сила да не скочи, защото ще бъде конфузно да разчита на мутренска подкрепа.  

В подобно положение изпадна СДС на президентските избори през 2006 г. с кандидатурата на възрастния Неделчо Беронов (лека му пръст на човека). Той дори не стигна до балотажа, но си спечели "баджа" Беберонов. 

Е, партията ГЕРБ можеше и да избегне задънената улица, ако бе последвала примера, макар и болезнен, било на БКП, било на германските християндемократи. БКП през 50-те години отхвърли сталинизма и пое по нов политически път, с нови лица. И с тази нейна политика България в края на 80-те години стигна до 27-о място в света по индекса на човешко развитие.  

Ако за гербаджиите това не е адекватен пример, тогава можеха да се вгледат в близката история на германските десни. През 2000 г. те принудиха не кого да е, а бащата на обединена Германия Хелмут Кол да стане от креслото на почетен председател на ХДС заради управляваната от него черна каса на партията. Апропо, той бе сменен от смятаната за негово протеже Ангела Меркел, която дори написа патетична вестникарска статия как партията трябвало да се отърси от "старата си гвардия", сиреч от Кол и обкръжението му. 

Т.е. партия ГЕРБ можеше да се размине със задънената улица, ако своевременно се бе прочистила от мутращината на Б.Б., за да се яви с нова политика и нови лица на изборите за президент. По ред причини обаче това нямаше как да стане. А ако се съди по мераците на вождовете ѝ, явно няма да се случи скоро.

И тогава нищо чудно, ако в прокажената партия прибягнат до кандидатура, която да е реплика на Цецка Цачева. Къде на шега, къде сериозно, но репликата едва ли ще стои лошо на Десислава Атанасова или на Тома Биков например.