При местенето на администрациите вредите ще са много повече от ползите

Камен Колев е роден през 1954 г. Завършил е Техническия университет в София със специалност "Системотехника" и има защитена дисертация "Доктор по системен анализ". Специализирал е в САЩ, Япония, Англия, Германия и Швеция в областта на индустриалните анализи, публично-частните партньорства, обществените поръчки, оценката и финансирането на инвестиционни проекти и др.  Председател на Комитета за обществени консултации към Комисията по европейските въпроси и контрол на еврофондовете в 41-ото Народно събрание. Зам.-председател на Националния съвет по икономическа политика при УС на БСК. Член е на комитетите за наблюдение на оперативните програми "Конкурентоспособност", "Регионално развитие" и "Административен капацитет". В БСК работи от 27 години, като последователно е заемал длъжностите главен експерт, директор, главен директор, а от 2005 г. е зам.-председател.

Цитат
Въвеждането на електронното правителство ще намали корупцията

- Господин Колев, защо БСК не одобрява решението за преместване на отделни административни звена извън столицата?
- Зададохме си въпроса: какво се печели от това? Търсим някакви основания за такова решение. Колкото и да търсим обаче ползи от едно такова решение, трудно ги намираме. Освен че в някой град ще се създадат 100 или 200 работни места, макар че не това е начинът за повишаване на заетостта. По-добре е да се гарантират нови работни места, които са в бизнеса, в реалната икономика, които дават добавена стойност. Вредите от местенето на администрацията са много повече от ползите. За бизнеса е без значение къде ще бъде една служба. Би трябвало да е така, ако имаме електронен обмен на информацията, електронно предоставяне на услуги или т.н. електронно правителство. Така дали една служба ще бъде във Варна, Разград или София е без значение. За голямо съжаление се отлагат стъпките за изграждане на електронно правителство. Това, което в момента се отчита като някакъв успех, като някаква стъпка в напредъка по изграждането на електронното правителство, се ограничава в това, че определен брой услуги вече се обменят по електронен път между отделните администрации. Администрацията не е създадена с цел да се улеснява нейният обмен. По-важното е да се улесняват потребителите, бенефициентите на тези административни услуги. А това са гражданите и бизнесът. Все още обаче не се говори за този етап. Отчита се някакъв напредък, но ние не го усещаме. И продължават да се изискват едни и същи документи. Най-често за фирмите това са актуално състояние, финансови резултати, които ги има в търговския регистър. Изискват се по различни обществени поръчки, за различни цели при кандидатстване и т.н., а всъщност те се намират в тези, да ги наречем, държавни регистри. В тях има точна информация и обменна може да реши тези проблеми и така да падне тежестта от бизнеса да предоставя на различни места едни и същи документи. Електронното правителство може да реши тези проблеми и тогава няма да има нужда от местене на административни структури.
Да не говорим за чисто битовите проблеми, които се създават с това местене. Дори и да се извърши нещо подобно, то не може да стане еднократно. Изисква се много продължителен период. Смяната на едни служители с други, и то масово, както се очертава, ще доведе дори до невъзможност за предоставяне на услуги. Защото новите няма да са компетентни. Не е ясно каква част от служителите на тези администрации ще се преместят да живеят на ново място, отдалечено на 200-300 километра. Всъщност много малка част от тях ще се преместят, което ще наложи назначаването на нови хора. Така смяната на този персонал, на тези звена и замяната им с други, които в началния етап ще бъдат напълно или почти некомпетентни, ще понижи качеството на услугите, които предоставя администрацията. Вероятно те с времето ще се научат, но им е необходим някакъв период. Трябва да се остойностят и финансовите загуби от това преместване. Най-големият проблем е, че ще спадне качеството на административните услуги. Единствените ползи ще са за областния управител, за кмета на района, в който се мести определеното административно звено, защото така ще бъдат открити работни места. Ползите са единствено някакъв престиж от местна гледна точка.
- Но това не е съобразено с потребителите на конкретните административни услуги.
- Няма такава потребност, не е инициирано, не е мислено от позиция на бизнеса или на гражданите. Просто услугите трябва да се електронизират, което, ако се направи, обезсмисля едно такова местене. Има дейности, които за бизнеса са много чести и там той изпитва много голям проблем. Електронно правителство би позволило проследяване на всяка административна услуга. Например електронизиране на усвояването на евросредства. Това означава да може да се проследи всяка една преписка. И ще стане ясно кой как си върши работата в администрацията, ще има и санкции. Ако се забави преписка, това много често е и знак за корупционни намерения. Електронизирането ще дава възможност за проследяване на изпълнението. Чрез въвеждането на електронното правителство ще поевтинеят услугите, ще се повиши тяхното качество, бързината им, ще се намали корупцията. Това ще има пряк ефект върху икономическото развитие на страната и върху БВП.
- Сега какъв е контролът върху извършването на административните услуги?
- Органите, призвани да контролират, в момента не налагат наказание на служителите например за това, че някой не е придвижил определена преписка. Защото на много малко места това е възможно да се проследи. Въвеждането на електронизацията ще даде възможност за ускоряването на всички обработки и този, който контролира, ще има възможност да направи оценка за дейността на администрацията. Когато се говори за оценка на администрацията, за бонусите - да ги има ли, да ги няма ли, важна е оценката на потребителя. Администрацията не трябва да работи сама за себе си и за пред началника. Сега обаче началникът няма как да прецени дали някой работи ефективно, преценката е субективна, защото няма как да се проследи работата. Въпросът с оценката ще бъде улеснен.
- Това обяснява съпротивата на администрацията за електронизацията на услугите.
- Ще се пресече възможността й да иска подкупи, да бездейства. Тогава ще излезе и въпросът защо се поддържа администрация с толкова хора. Тогава автоматично ще се постави въпросът за ускоряване на всички тези административни обслужвания. Нашата идея беше ударно да се финансира изграждането на електронно правителство. Естонците го направиха за година и половина-две. Трябва да се електронизират минимум 700-750 административни услуги за гражданите и за бизнеса.
- Как се определят услугите?
- Това е големият въпрос - кои са тези услуги, как да ги подберем и дали тези регулации са точно адекватните за бизнеса. Тук опираме до регистъра за административните услуги. Той трябва да съдържа всички административни услуги и регулации за бизнеса. Но големият проблем е, че той, освен че не съдържа пълна информация, съдържа и подвеждаща информация. В него никой не следи доколко законосъобразни са режимите. Много общини въвеждат режими, които не са законосъобразни. Въвеждат се лицензи за отделни сделки, а сделките се регулират с разрешителни и с удостоверителни. С лицензи и регистрации се администрират стопански дейности. И става едно подвеждане на ползвателите на този регистър. Имахме предложение този регистър да се изнесе, както много други, извън администрацията, и да се обслужва на базата на публично-частно партньорство. В момента този регистър не изпълнява никаква функция и подвежда, а би трябвало да ориентира бизнеса, за да може да си търси правата. Вземат се такси - и първоначални, и годишни, което също е забранено от закона.
- А таксите различни ли са в различните региони?
- Няма унификация. Таксите в различните региони на страната са различни и може да варират например от 50 до 500 лв. за една и съща услуга. Основният проблем е, че все още не е въведена, макар че от тази година влезе в сила, методиката за остойностяване на разходите за административни услуги. В Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност беше приет текст, според който таксата за отделните регулативни режими не може да надхвърля разходите за тяхното извършване и последващ контрол. А сега има такси от по 4000 лв. Как са остойностени тези 4000 лв.? При тези услуги не трябва да се генерира печалба, а само да се устойностят разходите по извършването на услугата. Ясно е, че администрациите искат да имат печалба, която да разпределят, но това е в тежест на клиентите на услугите. Затова беше прието, че приходите от предоставянето на тези административни услуги не могат да се използват за допълнително материално стимулиране. Трябва да се намали стремежът на администрацията да раздува таксите. Има ведомства, в които от такива такси служителите си докарват годишно още една заплата. Другият проблем е, че голяма част от тези режими са много тежки. Използват се лицензионни и разрешителни режими, вместо много по-меките форми - регистрационни и удостоверителни. Разликата е, че при първите може да се взема решение по целесъбразност - т.е. има възможност за корупция, защото като кандидатствате, може да ви откажат. За това настояваме администрацията да използва по-масово по-леките режими, но да има много по-сериозен контрол.