18 Септември 2019сряда02:45 ч.

Турхан Апдула:

Причина за младежката безработица е и образователната ни система

Обезкуражените млади хора напускат страната, а това своеобразно обезкървяване ще се превърне в най-грандиозният проблем на бъдещето

/ брой: 113

автор:Деси Велева

visibility 1287

Турхан Апдула е роден в Кърджали на  23 февруари 1988 г. Дипломира се през декември 2012 г. в специалността "Право" в УНСС. В момента преминава през стаж за придобиване на юридическа правоспособност. Председател е на сдружение "Солидарна България".

Цитати
Не е почтено да избягаш от родината си, преди дори да си се опитал да й дадеш нещо
България е едно прекрасно място, което ще става още по-прекрасно. Въпреки всичко


- Турхан, кой е най-големият проблем на младите хора в България в момента?
- В момента най-сериозният проблем пред младите българи е безработицата. Тежката икономическа ситуация се отразява преди всичко на младите хора. Реално не може да се каже колко са младежите без работа, защото не всички са регистрирани в бюрата по труда. Статистиката не ги лови, аз самият съм в тази група. Много от младите се обезкуражават от ситуацията, немалко мои познати заминаха в чужбина или обмислят да го направят. Това своеобразно обезкървяване на България ще се превърне в най-грандиозния проблем на бъдещето.
- Какво им пречи да намерят професионална реализация?
- Вина имат и университетите, които така и не изградиха живата връзка с бизнеса. Но с кой бизнес би могла да се изгради стабилна връзка без държавна стратегия? Характерът на бизнессектора в България не предполага възможността толкова много младежи с висше образование да работят по специалността си. Едно от устойчивите клишета, в които живеем, е че държавата трябва да бъде изгонена отвсякъде, натикана в ъгъла, а обществото трябва да се развива по законите на свободния пазар. Хората не са домати, техния труд и просперитет не могат и не бива да бъдат разглеждани по аналогия със свободната цена на доматите на Женския пазар след 16 часа. Искам да доживеем момента, в който благосъстоянието, сигурността и щастието на българските граждани ще бъдат приоритет номер едно за страната.
- Толкова ли е важно да работиш "по специалността си"?
- Предвид това, че си вложил четири-пет или шест години и немалко средства в това да изучиш една специалност, да се развиеш като компетентен специалист, е добре след това да имаш възможност да практикуваш избраната професия. Правилно е, защото държавата ни е вложила някакви средства в това да развие твоите умения в дадена сфера. Представяте ли си България без лекари например?! Сякаш не осъзнаваме истинското значение на израза "човешки капитал". 
Погледнато от друга страна, разбира се,  реализацията по завършената специалност не трябва да бъде самоцел, аз смятам, че човек трябва да работи това, което му харесва. А често младият човек на прага на двайсетте си години трудно може да прецени адекватно способностите и нагласите си.
 При нас, юристите, в това отношение е малко по-свободно - един юрист може да е адвокат, магистрат и още куп други неща. Един от преподавателите ми веднъж коментира тази ситуация по следния начин - "Един юрист може да стане директор на болница, но един лекар не може да стане съдия".
- Безработицата сред младите хора е висока в цяла Европа. Има ли нещо, което прави по-различна ситуацията у нас?
- В България младежката безработица не е новост. Вероятно това е единствената разлика. Също така у нас трудно се реализират дори сравнително успешните за Европа и Европейския социален фонд мерки срещу младежката безработица. Работодателите така и не се мотивираха да наемат млади хора. Когато си на 22 години, редовното обяснение от страна на работодателите е, че нямаш образование, а когато си на 26 години - че нямаш стаж по специалността. Така влизаме в една спирала на безсмислието, в която в определен момент човек може и да загуби кураж.
- В настоящата обстановка чужбина ли е единствената алтернатива на младите хора?
- Аз категорично не споделям тази идея. Смятам, че България е инвестирала малко или много в нас. Не е почтено да избягаш от родината си, преди дори да си се опитал да й дадеш нещо в замяна.
- Може ли да се търси отговорност, вина в начина на обучение, в преподаването, в образователната система за неуспехите на завършилите висше образование на трудовия пазар?
- Една от причините за високата безработица е и в образователната система. Принципът на финансиране на университетите е порочен - парите следват студента. Този квазипазарен принцип, при който уж добрите вузове щели да дръпнат студентите и така да се регулира по пазарен принцип висшето образование, се провали. Провали се с гръм и трясък. Днес имаме България на 52 университета. Когато университетите преценят, че им трябват повече пари, просто увеличават приема. По този начин девалвира качеството на висшето образование. И това се прави без ясна визия каква икономика искаме да имаме и какви кадри ни трябват, за да постигнем краткосрочните и дългосрочните си цели. Държавно планиране му е разковничето, макар за някои още да звучи като проклятие. Държавите, които не са изоставили образователния сектор, постигат по-добри успехи на световния пазар на труда и иновациите.
Моите наблюдения в областта на правото са, че страната ни произвежда твърде много юристи за малкия си пазар. Търсенето е малко, а предлагането е много, възнаграждението на кадрите с по-малък стаж е ниско. Миналата година ходих на интервю за платен стаж в правния отдел на една от големите фармацевтични компании. Първото интервю представляваше решаване на казуси. Бях поканен на второ интервю, на което ми зададоха стандартни въпроси относно бъдещите ми "творчески" планове. Потресе ме обаче прадлаганото възнаграждение от фирмата, която е лидер на пазара на лекарства - 300-350 лв.
Този небалансиран подход във висшето образование води до такъв социален дъмпинг, а в някои отрасли пък се усеща сериозна липса на подготвени кадри, което води до доста по-високи заплати. Такъв пример е прословутият IT сектор. Висшето образование се нуждае от сериозна реформа.
- С какви проблеми си се сблъсквал самият ти, докато си търсил работа?
- Най-сериозният проблем е липсата й. Може би от доста време насам в държавния сектор има повече обяви за работа, отколкото в частния. Ходих на няколко конкурса за държавен служител, средната бройка кандидати е около петдесет човека за едно място. Един друг проблем пред младите юристи са предразсъдъците. Опитът да се опази тази затворена система от външни на нея лица. Аз съм завършил Юридическия факултет на УНСС.  Въпреки че рейтинговата система ни отрежда второ място след СУ, на немалко обяви за работа в кантори се посочва, че се желае кандидатът да е завършил Софийския университет. Това донякъде е разбираемо, предвид факта, че тези "големи адвокати" са завършили образованието си във времената, когато е имало един юридически факултет в България.
Някои сектори у нас просто отказват да се развиват. Убеден съм, че това влияе на бизнессредата и цялостното усещане на хората за безизходица.
- Какъв изход виждаш като млад човек, оптимист ли си за бъдещето си в България?
- Разбира се, че съм оптимист. Мисля, че България е едно прекрасно място, което ще става още по-прекрасно. Въпреки всичко.

 

МВнР: България осъжда атаките с дронове в Саудитска Арабия

автор:Дума

visibility 46

Борисов обвини "глупавите специалисти" за пробива в НАП

автор:Дума

visibility 108

/ брой: 179

КС даде ход на делото за партийните дарения

автор:Дума

visibility 101

/ брой: 179

Набедиха технически директор за спирането на "Хоризонт"

автор:Дума

visibility 71

/ брой: 179

Горивата повличат цените нагоре

автор:Дума

visibility 85

/ брой: 179

Екоминистърът не знае кой замърсява въздуха

автор:Дума

visibility 81

/ брой: 179

Отпадна пречката пред "Турски поток"

автор:Дума

visibility 102

/ брой: 179

Външна търговия

автор:Дума

visibility 65

/ брой: 179

Партиите на Нетаняху и Ганц с равни позиции

автор:Дума

visibility 24

Предсрочни избори в Испания на 10 ноември

автор:Дума

visibility 29

Тръмп вече не иска да се бие с Техеран

автор:Дума

visibility 113

/ брой: 179

Путин предложи руски ракети на саудитците

автор:Дума

visibility 93

/ брой: 179

Незапочнатите и незавършени концесии на София

автор:Деси Велева

visibility 88

/ брой: 179

България е застрашена, но не от Малинов и Русия

автор:Юри Михалков

visibility 159

/ брой: 179

Как го правят другите?

автор:Зорница Илиева

visibility 77

/ брой: 179

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ