Причината за инцидентите

И да не помните, и да не сте чели какво беше казал дядото, който се катереше по клиничната урва в софийска болница, ще разберете неговото обещание за Новата година: Като гони влака за предстоящата операция в София, да приготви табела, на която ще пише "Комунизмът е престъпен! Да живее демокрацията!". И ще я окачи на един дирек на разсипаната гара - да се знае докъде я докарахме: от урва на урва и от век на век, както беше казал класикът по повод една дивна слава.
С оглед на политкоректността, подобни надписи следва да красят не само порутените гари, заводи, електроцентрали, работнически общежития, училища, здравни пунктове, селскостопански постройки, пътища, канали, мостове, мини, казарми, застави, но и всички престъпни остатъци, които още кретат под грижата на честни частници и още по-честни надзорни съвети. Това обаче ще ни отклони от темата. Нека се върнем на гарите. В празник и делник там влак гонят не само дядовци, които все още разбират какво означава "Да гониш Михаля". Влак може и да не мине, но няма как да не мине през ушите и очите устойчиво употребяваната фраза: "Поради инцидент, чиито причини се изясняват, влакът за... ще тръгне от... след неопределено време. Умоляват се пътниците да запазят спокойствие и да се отправят към автогарата." Това става там, където има някакви средства за съобщения и автогари. Където няма, пътникът нека зяпа разписанието и да пустосва, че няма телефон с картинки или рода с кола! Да чака, щом разчита на такова несъвременно средство за свободно движение на хора, стоки и капитали, каквото са влаковете! Но най-вече ще има да чака да съобщят причините за инцидента, както безотговорно обещават отговорните фактори.
Напразно му ги обещават. Напразно, защото не става въпрос за инциденти, а за норма. Напразно, защото няма такива причини дори тогава, когато обвиняват някого и същевременно се извиняват с природата, остарялата техника, липсата на кадри, нечия крадливост или младежка буйност, изтласкваща агресивността с хвърляне на камъни по все по-рядко минаващите влакове или със селфита току под мрежата. Напразно, защото не става дума за причини за инцидента, а за причината за инцидентите. Те се натрупват дотам, че е безразлично дали нещата опират до цистерни с азот, дерайлирали край Пирот, излязъл от релсите вагон на Централна гара, паднала скална маса на Подбалканската линия, Земенския пролом или по теснолинейката Септември-Добринище, отнесен от влак камион на неохраняем прелез, измъкнати траверси и релси от запуснати маневрени коловози, разграбено депо, превърнат в търговски център вагоноремонтен завод и т.н. чак до отборите и стадионите "Локомотив". Няма защо да се търсят причини за всеки инцидент; причината е само една: престъпно занемаряване на железопътния транспорт от държавата. Което е почти героично откъм обявяването на някогашния режим за престъпен. Защото тъкмо тогава и извън ЕС България бе страна с европейска жп мрежа: експресите стигаха почти толкова бързо до повечето окръжни градове, колкото трябваше и на самолетите с всички врътни по летищата на така успешно приватизираната БГА "Балкан"; пътническите влакове покриваха трисменния режим на работа и почивки в 2/3 от страната; товарните влакове с произведени у нас от домати през агнета до електрокари се движеха почти през цяла Евразия. Затова причината за инцидентите, не само в железниците, е една: престъпно съсипване на изграденото в миналото. Тази очевидна в истината си носталгична констатация е необходима, за да се отговори на въпроса "Какво да се прави?". Отговорът е дълъг, но първа стъпка е: поне същата част от средствата - и страстите - за магистралите да се насочат към железниците не само за кърпеж, а за строеж, задържане и подготовка на работещи в тях. Че това трябва да стане и в съседни страни, е по-нататъшен разговор.

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.