Приказка за глобалната стълба

1500 частни самолета долетяха до швейцарското градче Давос за годишната среща на световния каймак. Огледаха се около себе си големците и решиха: системата работи, светът става все по-добро място и бедността намалява. 

Как да не се сетиш за "Приказка за стълбата" на вечно младия български поет Христо Смирненски? Изкачиш ли се веднъж на върха й, не долитат вече до теб яростните викове на тълпите и си казваш: "О, колко е красива земята и колко са щастливи хората!" 

Статистиката е велик шумозаглушител. "Трябва да сте ни благодарни - мръщят се онези на върха - защото извадихме стотици милиони от състояние на крайна бедност. Никога бедността в света не е била тъй ниска". Но какво разбират те под "крайна бедност"? Да живееш всеки ден с по-малко от онова, което можеше да се купи с 1.90 долара в САЩ през 2011 г. Днешният свят се грижи да остави място за избор: или едно кафе в евтино заведение, или пакетиран хляб и един кренвирш от супермаркета. 

Антропологът Джейсън Хикел има добър отговор за онези, които твърдят, че 1.90 долара е по-добре от нищо: преди прегръдката на глобалния капитализъм да остави планетата без дъх, повечето хора чисто и просто нямаха нужда от пари. Те със сигурност не са били богати, но не са били и бедни - стопани, а не окъсани човешки отломки, заливани със свидетелства за просперитета на "по-добрия свят". 

Ако границата на бедността беше по-адекватните 10 лева на ден, под нея щяха да се озоват над 4 млрд. души. А ако изискването да не си беден е просто да имаш достъп до тоалетна и питейна вода, над 30% от хората в света нямаше да му отговорят. Дори Световната банка не вижда подобрение в глобалната хигиена между 2010 и 2015 г. 

Ако има един способ, който ще облекчи товара на бедността, това е справедливото данъчно облагане на мултинационалните корпорации. Експерти изчислиха, че корпорациите нечестно си спестяват над 170 млрд. долара годишно от данъци, дължими на най-бедните държави. Само че всеки, който напомня на хората с парите и властта в Давос за нуждата от данъчна реформа, безшумно е свалян от трибуната. Дяволът, както знаем, внимателно контролира какво ще видим и чуем.   

Така невидими за родния елит остават и онези 2.2 милиона българи, които живеят в тежки материални лишения. Видимите резултати са пътища и градинки, платени с публични средства, отишли при свои хора, спечелили обществени поръчки. 30% от населението на България живее в тежки материални лишения при средно 6.6% за ЕС. Време ли е за поредния лъч на метрото или ремонт на центъра на столицата? 

Работата е там, че откакто угасващият поет записа в санаториума своята безсмъртна притча, стълбата претърпя еволюция. По нея вече се катерят не младежи с огнени очи, а опозиционни партии. Остане ли извън властта Ц слезе ли на земята, ушите на партията внезапно се отварят за Дстенанията, по-зловещи от декемврийските виелициУ. Качи ли се три министерски стъпала нагоре, изведнъж вместо кървави рани вижда алени рози.

Още текстове от автора можете да прочетете на www.bodil.bg