Притча за бързо отминаващото време

Генрих Боровик: Юрий Йосифович, не мислите ли, че да бъдеш експерт по даден проблем, от една страна, изглежда доста лесно: да забелязваш чуждите грешки и да викаш „дръжте крадеца“ е винаги по-лесно, отколкото да го хванеш. От друга страна, това е доста отговорна работа, тъй като и най-малката грешка в преценките на експерта може да спъне всеки един съзидателен процес. Още повече при разискването на такова едно мащабно социално и нравствено понятие като „развитие на обществото“. Особено пък на това, което е в Русия в момента...

Юрий Бузиашвили: Съгласен съм напълно с това и в качеството си на лекар, който ежедневно поставя диагнози и назначава лечение на пациентите си, членове на това общество, и в качеството си на обикновен участник на същия този процес на оцеляване. Защо „на оцеляване“? Ами защото, според мен, за съжаление, това се потвърждава от сегашните (на първо място медицински) условия, че днес в Русия не са останали много истински щастливи хора. Даже не знам дали въобще са останали такива. Не може да си щастлив в едно печално общество. Да се смееш, когато всички наоколо плачат, е присъщо на циниците. Да си много богат е привлекателно само в наивните мечти. Огромните пари, добити най-често по малко известни пътища, не само държат собствениците им в постоянно чудовищно физиологическо напрежение, но и ги лишават от каквато и да е човешка независимост. Тези хора са зависими от обществото в широкия смисъл на думата много повече, отколкото обикновените му членове. Всичките тези яхти, дворци, партита за милиони и т.н. не са нищо повече от форма на не много успешна самозащита от мнението на всички останали. Като лекар смея да ви уверя: тази радост е много съмнителна и недълготрайна. Ето едно друго знамение на нашето време. Неотдавна видях, че площадката пред входа ни бе затрупана с книги. Просто една стойностна библиотека, която беше хвърлена в прахта. Влязох вкъщи със смътното усещане за оскърбено детство и с мъка за баща ми, който ме възпита в уважение към класиката, непознаването на която според мен води понякога хората до неправилни житейски изводи. Говоря за това, защото съм уверен, че културата ни прави хора. Да се мечтае за достоен хубав живот и при това да не се натрупват знания в областта на културата е безмислено.

Генрих Боровик: Съгласен съм. Изненадващо е, че Русия и до днес е страна, която се опитва да се развива най-вече посредством обещания да бъдат поправени грешките на миналите управници. При това ни обещават, че това ще бъде постигнато в края на тунела, където, „разбира се, ни очаква прекрасна ярка светлина“. Вярно, че тунелът всеки път се оказва някак си много дълъг... И някак си не успяваме да доживеем до ярката светлина в „края“ му.
Според мен затова в Русия и до ден днешен, например, така и не е намерен отговор на въпроса: „Какво представлява нашата национална идея?“. Как мислите, защо е така?

Юрий Бузиашвили: Мисля, че до голяма степен това се дължи на факта, че Русия наистина се е опитвала и се опитва да се развива, гледайки с носталгия назад, като на всеки етап предявява строги изисквания към настоящето си и много често не разбира към какво бъдеще се стремим. Уверен съм, че с народа не може да се играе, защото може прекалено да се увлекат в играта. Хората чакат истината, често горчива, по същия начин по който болният в болницата очаква вярната диагноза. Без истина, която да е достъпна на всички, обществото надали може да определи какво представлява „националната идея? Защо?
Първо, защото Русия исторически и географски погледнатo е архимногонационална страна: ние стоим с единия крак в Европа, а с другия – в Азия и досега не сме проумели,как и по какъв по-положителен начин да обединим едното с другото. Парите не са панацея – в Русия те имат тенденция най-често да изчезват. И досега в ХХI в. страната ни живее според неписаното детско правило: „Грабни бонбон и бягай!“. Това не е най-добрият начин за решаване на измислените от природата житейски проблеми. Това го говоря като лекар. Трябва да работи правилото: „Колкото повече имаш или знаеш, толкова по-щедро сподели това с останалите“.
От много години насам обръщам внимание на превърналата се в безлична заучена фраза на много наши политици: „Ние трябва да направим...“, „Ние сме задължени да постигнем...“, „Трябва да успеем да...“. Ами направете го, в крайна сметка!.. Нали заради това са ви избрали или сложили на власт!
На практика много рядко се появява политик, който започва обръщението си към народа с думите: „Ние направихме, ние постигнахме, ние успяхме да...“.
Затова днес на президента на страната му се налага лично да се занимава с такива проблеми, като течащи тръби, разбити пътища, астрономически жилищни цени, откраднати пенсии, недостроени трамплинови площадки, образование и наука и т.н. Това е най-малкото, с което трябва да се занимават хората, натоварени със съответните отговорности. В много голяма степен обаче те не се занимават... Все пак националната идея, както смятам аз, трябва да прави хората щастливи именно днес, сега, а не в някаква неясна перспектива.

Генрих Боровик: Често се улавям да мисля, че може би е по-добре много от нашите властоимащи министри, кметове, началници, губернатори и т.н. само да имитират усърдие. Не напразно казват: „Накарай някой (няма да уточнявам кого!) да се моли на Бога и той ще си разбие челото!“. Случвало се е от дейността на някои от тях да остават само пепелища. Най-много ме безпокои образованието, което преди време беше на много високо ниво, а сега все не може да влезе в релси. Вие, като академик, сигурно имате своя гледна точка...

Юрий Бузиашвили: Всяко едно научно общество се намира в постоянно движение. Именно в това движение се крие заряда му. Но всяко едно движение се нуждае от регулиране, особено в Русия. Това, че нашата страна например има непредсказуемо минало, вече е ярко доказано от активно преиздадените съвременни учебници по история, където всичко е объркано. А в един учебник по биология съвсем сериозно се твърди, че Ева е произлязла... от реброто на Адам! Какво доживяхме...
Аз приветствам борбата на министерството на образованието с фалшивите дипломи, дисертации и т.н. Проблемът обаче тук не е в корупцията като такава, а в това, че всъщност самата наука като явление загива.

Генрих Боровик: Сигурен съм, че отговорът на подобен упрек ще е съвсем обикновен: „Няма пари в бюджета“. Макар че никога не съм разбирал, къде отиват тези пари? Монетният двор работи непрекъснато, банковските отчети са надути с големи нули, нефт и газ се продават в чужбина непрекъснато, но... парите са все по-малко и по-малко.
Юрий Бузиашвили: Що се отнася до недостига на пари в бюджета, то аз разглеждам този въпрос не толкова като икономически, колкото като нравствен.
Днешната икономическа политика, за съжаление, е лукава и агресивна спрямо простия човек, производителя. Мен лично, например, много ме учудиха цифрите, посочени неотдавна на Московския икономически форум от фермер от Свердловска област. За последните три години цената на електроенергия и дизелово гориво е нараснала в страната близо три пъти, а изкупните цени на нашата селскостопанска продукция са останали на нивото от 2009 г. Как да се постигнат печалби? Заплатите на селяните днес се колебаят между... 3 и 7 хиляди рубли (между прибл. 130-300 лв. –бел.пр.)! Откъде да станат по-високи при такова положение на нещата в селското стопанство? Това е проста математика! Тук не само няма нужда от компютър, но и от счетоводни сметки.

Генрих Боровик: Каква е вашата професионална рецепта за това, какво е нужно, за да може нашият все още не напълно разкрит и, надявам се, не напълно погубен заряд да проработи най-накрая с пълна сила? Например, да се направи поне така, че старостта в Русия да престане да бъде унижение и реална опасност за хората?

Юрий Бузиашвили: Научи се от млад да цениш нашето време, да уважаваш народа си, да не го оскърбяваш, да не го унижаваш и да не му пречиш. Това е рецепта за всички нас и за нашите потомци. Особено за тези, които се окажат във властта.
Научи се от млад да цениш времето, да уважаваш народа си, да не му пречиш, да не го унижаваш

ДОСИЕ
 

Юрий Бузиашвили

призвание: лекар
възраст: 59
увлечение: пътешествия


Юрий Йосифович Бузиашвили е руски учен, лекар-кардиолог. През 1977 г. завършва Първи Московски медицински институт „И.М.Сеченов“. От 1999 г. е заместник-директор по научната работа на Института по кардиохирургия „В.И.Бураковский“ към Националния център за сърдечно-съдова хирургия „А.Н.Бакулев“. Доктор на медицинските науки, професор, академик на Руската академия на медицинските науки. Член на работната група на Европейското научно общество на кардиолозите по ехокардиография. Президент на Московския международен форум на кардиолозите. Автор на повече от 650 научни труда (от тях 18 монографии и 7 учебника).




Генрих Боровик

призвание: писател
възраст: 84
увлечение: музика


Писателят, публицист, драматург, телевизионен журналист Генрих Авиезарович Боровик е роден в Минск в семейството на театрални работници. През 1952 г. завършва с отличие Московския институт по международни отношения. Работи в редакцията на списание „Огонек“ като литературен сътрудник, кореспондент на международния отдел, отговорен секретар на редакцията, международен наблюдател. През 1966-1972 г. работи като кореспондент на Агенцията за политически новини и „Литературная газета“ в САЩ. От 1987 до 1992 г. е председател на Съветския комитет за защита на мира. Двукратен лауреат за Държавната награда на СССР.