Притеснение и чакане

Притеснението тези дни стана модно. Здравните власти се притесняват от идващата КОВИД-вълна, от нарастващия брой заети легла в болниците, от повишената заболеваемост при младите и особено при децата. Едва вчера се решиха да спрат частично ученическите лагери, но след като си поставиха за задача да осигурят достатъчно детски интензивни легла... 

От сутрин до вечер здравният министър и други важни фактори от сферата си скубят косите заради предстоящата криза, с чиято сериозност и мащабност са пределно наясно.

В същото време всичко е в режим на изчакване. Това е втората ключова дума, която се развява по медии и брифинги.

Чакаме да се повишат бройки, проценти, съотношения. Чакаме да дойде другата седмица, та дано от небето падне някаква яснота какво да се прави. На фона на това чакане е много важно туристите да задръстват курортите, хората да отмарят по заведения, но и децата да ходят на училище, а маските да не ни душат в градския транспорт.

Всички тези ситуации са взаимноизключващи се. И в Министерството на здравеопазването добре го знаят. Затова трябва да спрат да се страхуват да приложат измислените от тях документи. Време е за непопулярни мерки - не в името на изборите и сложната политическа ситуация, а в името на живота.