Стихотворението
Приятел за дълъг път
На Стефан Данаилов
/ брой: 152
Стоянка Митева-Балева
Ще притихват без теб разнолики площади,
че вечерна камбана за отдих звъни.
Ще отпуснат плещи върху древни грамади
от замислени кули и горди стени.
За какво се замисляш в безсънни минути?
Всичко спи, но душата ранена кърви.
Да будуваш самотен с раната люта -
тази роля не казва: С живота сме квит.
- С тази роля аз казвам: Къде сте, приятели?
С илюзорната сцена пред пълен салон.
Бяхте, колкото бяха звездите през лятото,
листопадът ви грабна от сухия клон.
... Бях хлапак, който търси несръчно следите,
километрите минах в задъхан галоп.
Пак поглеждат с копнежи към пътя очите
и не вярват, че виждат табелата "Стоп".
Шепна сам: аз и утре ще дишам стремглаво,
моят път ще събуди ли пак стръмнини?
Бе приятелство пътят с миражи на слава
обещава бездушни, безпаметни дни.
За кого ли маршрутът самотен е мода,
ще догоним ли своя свещен идеал?
Упоритият призрак на вярата броди,
търси път неоткрит за духа оцелял.
Затова ви прегръщам с душа осланена -
с вас споделях наздравици в земния рай.
Днес поемам отново към вечната сцена,
ала само с приятели, верни докрай...