28 Март 2020събота23:25 ч.

ново:

#ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО #ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО

Проблемът

/ брой: 139

автор:Евгений Гиндев

visibility 1950

Между многото други задължения, които имам, чета вестници, списания, гледам телевизия, забавлявам се със "свободните" коментари и мнения в мрежата. Срещам убедителни и стойностни материали, анализи и мнения. Има и такива, които не ми харесват, а се намират в голямо количество и са направо глупави. Как може да преценявам писанията на човек с високи интелектуални претенции, който се самопредставя като "син демократ, прогресивен тип, неславянин и ксенофил" (виж Велислава Дърева във в. "Дума" от 1.06.2010 г.). Но това, което забелязвам, е, че в цялото това разнообразие липсва нещо много важно и абсолютно необходимо: преценка на настоящето и визия за бъдещето.
Вече почти две години ни управлява партия ГЕРБ - предостатъчно време, за да може да се направят обобщения и да се дадат оценки за това управление. При това обобщенията трябва да бъдат категорични и абсолютно ясни, без възможност за произволни интерпретации. Това не е кой знае колко трудно, ако си отговорим откровено само на два въпроса:
    Стана ли България за изминалия период по-добро място за живеене, с по-добро качество на живот и с по-добра перспектива за близкото бъдеще?
Стана ли България по-уважавана в света и в ЕС, има ли верни приятели и надеждни съюзници, може ли да разчита на тях и в доброто, и в лошото време?
В зависимост от отговорите трябва да определим как да се отнасяме към режима - като към грижовен баща, закрилник и мъдър наставник, или като към "опонент", противник, враг, с когото трябва да се борим и отхвърлим?
Аз не срещнах отговори нито в едната, нито в другата посока. Има нечленоразделно говорене в модерния стил на политкоректността, която според Пако Рабан е "добродетелта на овните, подкарани към скотобойна". Възниква усещането, че българското общество живее задавено в политически наркотик, откъснато и напук на развиващите се около нас исторически процеси в смазващата реалност на убийственото си битие.
Извън София и още няколко големи градове, българите напомнят на стадо, изтезавано от наши и чужди "пъдари", които на всяка крачка му пият кръвта чрез SMS-и, реклами, електроразпределение, здравеопазване, парно, съдопроизводство, полицейски акции, бандероли, акцизи, детски градини, старчески домове, молове и супермаркети. Кой само не се облажи от българския хаос - гърци, турци, румънци, македонци, чехи, италианци и брюкселските бюрократи - чуждите компании изнасят навън до 95% от печалбата. Хем ни ругаят и плюят, хем ни изстискват много ефикасно."Трудната социално-икономическа обстановка в страната ражда екстремизъм, идеологическа нетърпимост и опити за брутална физическа разправа с политически противници", се оплакаха българските антифашисти. Навсякъде избива локално недоволство, но нищо повече от протеста на "скръстените ръце" не се вижда на хоризонта - няма нито пътеводители, нито пътеводещи. Ако трябва да перефразирам известна мъдрост, ще се получи следното: бедите на България са пътищата и глупаците. Сега към тях се прибави и трета беда - глупаци, които сочат пътя.
Българският премиер повтаря, че се грижи за страната и за българските интереси и предлага някой да му каже откъде да вземе 26 милиарда евро за АЕЦ "Белене", а аз се чудя как пресметна тази цена, по кои учебници се е учил да смята, кой му я подхвърли и се мъча да си представя какво би направил друг премиер, който "няма да се грижи" за българските интереси и за страната. Министърът на външните работи ни утеши: "Имаме си семейство и ЕС е нашето семейство". Само забрави да поясни като какви сме в това семейство - може би като осиновени сирачета и като подневолен обслужващ персонал?
    По всичко изглежда, че българският народ има проблем със своето правителство. В такъв случай първото, което предстои, е да се признае съществуването на проблема. Веднага след това се търсят и посочват начините за неговото решаване. Те могат да бъдат най-различни: от оръжията на критиката до критиката на оръжията на обединената народна воля.
Ако посетите и се застоите в кварталните кръчми и в малките крайпътни заведения, бързо ще усетите поляризацията на масовите настроения, изразяваща цялата пустота на общественото съзнание - от познатия рефрен отпреди 50 години: "Пием, пеем, пушим, дамаджани сушим - да живеят тарикатите", до горчивото Ботево прозрение, довело го до Вола: "Аз веч нямам мило, драго, а вий, вий сте идиоти!"
   Нека помислим заедно кои са тези "ВИЕ".

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ