29 Септември 2020вторник16:49 ч.

Проблемът

/ брой: 139

автор:Евгений Гиндев

visibility 2283

Между многото други задължения, които имам, чета вестници, списания, гледам телевизия, забавлявам се със "свободните" коментари и мнения в мрежата. Срещам убедителни и стойностни материали, анализи и мнения. Има и такива, които не ми харесват, а се намират в голямо количество и са направо глупави. Как може да преценявам писанията на човек с високи интелектуални претенции, който се самопредставя като "син демократ, прогресивен тип, неславянин и ксенофил" (виж Велислава Дърева във в. "Дума" от 1.06.2010 г.). Но това, което забелязвам, е, че в цялото това разнообразие липсва нещо много важно и абсолютно необходимо: преценка на настоящето и визия за бъдещето.
Вече почти две години ни управлява партия ГЕРБ - предостатъчно време, за да може да се направят обобщения и да се дадат оценки за това управление. При това обобщенията трябва да бъдат категорични и абсолютно ясни, без възможност за произволни интерпретации. Това не е кой знае колко трудно, ако си отговорим откровено само на два въпроса:
    Стана ли България за изминалия период по-добро място за живеене, с по-добро качество на живот и с по-добра перспектива за близкото бъдеще?
Стана ли България по-уважавана в света и в ЕС, има ли верни приятели и надеждни съюзници, може ли да разчита на тях и в доброто, и в лошото време?
В зависимост от отговорите трябва да определим как да се отнасяме към режима - като към грижовен баща, закрилник и мъдър наставник, или като към "опонент", противник, враг, с когото трябва да се борим и отхвърлим?
Аз не срещнах отговори нито в едната, нито в другата посока. Има нечленоразделно говорене в модерния стил на политкоректността, която според Пако Рабан е "добродетелта на овните, подкарани към скотобойна". Възниква усещането, че българското общество живее задавено в политически наркотик, откъснато и напук на развиващите се около нас исторически процеси в смазващата реалност на убийственото си битие.
Извън София и още няколко големи градове, българите напомнят на стадо, изтезавано от наши и чужди "пъдари", които на всяка крачка му пият кръвта чрез SMS-и, реклами, електроразпределение, здравеопазване, парно, съдопроизводство, полицейски акции, бандероли, акцизи, детски градини, старчески домове, молове и супермаркети. Кой само не се облажи от българския хаос - гърци, турци, румънци, македонци, чехи, италианци и брюкселските бюрократи - чуждите компании изнасят навън до 95% от печалбата. Хем ни ругаят и плюят, хем ни изстискват много ефикасно."Трудната социално-икономическа обстановка в страната ражда екстремизъм, идеологическа нетърпимост и опити за брутална физическа разправа с политически противници", се оплакаха българските антифашисти. Навсякъде избива локално недоволство, но нищо повече от протеста на "скръстените ръце" не се вижда на хоризонта - няма нито пътеводители, нито пътеводещи. Ако трябва да перефразирам известна мъдрост, ще се получи следното: бедите на България са пътищата и глупаците. Сега към тях се прибави и трета беда - глупаци, които сочат пътя.
Българският премиер повтаря, че се грижи за страната и за българските интереси и предлага някой да му каже откъде да вземе 26 милиарда евро за АЕЦ "Белене", а аз се чудя как пресметна тази цена, по кои учебници се е учил да смята, кой му я подхвърли и се мъча да си представя какво би направил друг премиер, който "няма да се грижи" за българските интереси и за страната. Министърът на външните работи ни утеши: "Имаме си семейство и ЕС е нашето семейство". Само забрави да поясни като какви сме в това семейство - може би като осиновени сирачета и като подневолен обслужващ персонал?
    По всичко изглежда, че българският народ има проблем със своето правителство. В такъв случай първото, което предстои, е да се признае съществуването на проблема. Веднага след това се търсят и посочват начините за неговото решаване. Те могат да бъдат най-различни: от оръжията на критиката до критиката на оръжията на обединената народна воля.
Ако посетите и се застоите в кварталните кръчми и в малките крайпътни заведения, бързо ще усетите поляризацията на масовите настроения, изразяваща цялата пустота на общественото съзнание - от познатия рефрен отпреди 50 години: "Пием, пеем, пушим, дамаджани сушим - да живеят тарикатите", до горчивото Ботево прозрение, довело го до Вола: "Аз веч нямам мило, драго, а вий, вий сте идиоти!"
   Нека помислим заедно кои са тези "ВИЕ".

Шестима депутати напускат ПГ на "БСП за България"

автор:Дума

visibility 47

Шофьор стреля по друг в Нови пазар

автор:Дума

visibility 32

В Кубрат с протест си искат обратно неделния пазар

автор:Дума

visibility 66

Коронавирусът влезе в над 20 училища в София

автор:Дума

visibility 64

С близо 40% по-малко сме пътували в чужбина през август

автор:Дума

visibility 101

Властта се готви да надхвърли дефицита от 3%

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 184

Банките продължават да вдигат такси и комисиони

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 184

До 50 хил. лв. глоба при измама за качеството на алкохола

автор:Дума

visibility 210

/ брой: 184

Застреляха журналист в Хондурас по време на живо предаване

автор:Дума

visibility 38

Транспортна стачка в Германия

автор:Дума

visibility 110

Огледайте се: ДПС е навсякъде

автор:Дума

visibility 95

50-ият Конгрес на БСП избра ръководните органи на партията

автор:Дума

visibility 1076

/ брой: 184

Хармонична София - мечта или реалност

автор:Деси Велева

visibility 369

/ брой: 183

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ