Проблемите не са лингвинистични!

Езиковедка Попова

За не знам коя поредна година езиковедът д-р Владислав Миланов и негови студенти от Софийския университет изследват езика на така наречения български политически елит. И за не знам коя поредна година, слушайки и записвайки изказвания в парламентарната зала, радиопредавания, телевизионни интервюта, дебати, обръщения и заклинания, младите филолози стигат до едни и същи изводи. А именно, че повечето от нашите водачи народни трудно се справят с книжовния български език, трудно се отърсват от родния си диалект. Използват думи като “гулями”, “опридилени”, “кво”, “министерству”, “инвиститури”, “катигория”, “думътъ”, “синтизирам”, “единайси”, “фърлих”, “фанах”, изобщо речта им е пълна с готови примери за учебник по диалектология, които примери да бъдат поставени редом с класическите “увсъ” (овца) и “По пъкя, по пъкя, чи – в Кокил” (По пътя, по пътя, та – в Котел), с които студентите най-много се забавляват.
Освен това изследователите са установили, че политиците твърде много използват паразитни изрази като “разбира се”, “естествено”, “как да кажа”, “очевидно”, а също и клиширани думи и фрази като “прозрачност”, “визия”, “приоритет”, “политическа воля”, “ангажимент”.
Друг извод, до който те са стигнали, е, че използвайки клишета, паразитни изрази и диалектна лексика, представителите на политическия ни елит могат да говорят (понякога с часове), без да кажат нищо. Това също е любопитно наблюдение.
Но, уважаеми д-р Миланов и вие, скъпи мои млади научни работници, при вашия многогодишен анализаторски труд не забелязахте ли още една съществена подробност? Да, да, да точно за това става дума!
Не забелязахте ли, че на диалект или не, с клишета или не, повечето от родните ни политици говорят едно, а вършат съвсем друго?
Което, мисля си, е много по-голяма беда от техните чисто лингвистични проблеми и несъвършенства…