Проблемите са общи, трябва да работим заедно

РОСИЦА ЯНАКИЕВА е родена на 7 юли 1954 г. в Перник. Завършила е химия в СУ "Св. Климент Охридски". Започва работа като технолог в "Пектин". Била е директор на Окръжния младежки дом, енергетик на цех в "Топлофикация"-Перник. В продължение на три мандата е кмет на най-големия пернишки квартал "Изток". Депутат от БСП в 40-ото НС. Втори мандат е кмет на община Перник, издигната от социалистическата партия.

Цитат:
Ако всички изпълняваме задълженията си, ще имаме по-малко поводи за трагедии като тази с убийството на Мирослава


- Г-жо Янакиева, как община Перник съумява в условията на криза да създава условия за развитие на икономиката, превръщайки се в добро място за живеене на хората? 
- Ще отговоря на въпроса ви с конкретни примери. Неотдавна за 21-ви път Перник бе домакин на превърналите се в традиция Международни маскарадни игри. Над 6000 участници и 100 000 зрители посетиха града за два дни. Имаше групи от Италия, Македония, Сърбия, Словения, Гърция, Китай. Всяка година проявата е по-мащабна и по-добре организирана. Това е една възможност на Перник да рекламира не само на традициите и фолклора, които са част от живота на перничани, но и начин да покажем общината като място с възможности за развитие - на икономика, култура. Близостта до столицата, както и своеобразният кръстопът, на който се намира, също са предпоставки за доброто ни самочувствие.
Хората в Перник се гордеят, че са технически грамотни, разбират от машини и друга техника. С откриването в града на Европейския политехнически университет се даде възможност за обучение на български и чуждестранни студенти, както и за квалификация и преквалификация на специалисти от технически специалности.
Не мога да не споделя задоволството си, че от предпоследното място, което заемахме през 2010 г., вече сме втори в онлайн гласуването на анкетата на Дарик радио за най-добър град за живеене в България. Това е оценка и за работата на местната власт.
- С какви придобивки се сдобиха перничани?
- Приключихме проекти, финансирани директно от Европейския съюз. Те са по Оперативна програма "Околна среда" и са свързани с изграждането на канализация на три от кварталите в града, както и на инфраструктурата на старата индустриална зона. Реализирахме и не толкова мащабни проекти, свързани с изграждането на малки спортни площадки, паркови и междублокови пространства. Във всяка част на града има промяна към по-добро и по-красиво, която се отразява на стандарта на живот на хората.
- Какво означава директно финансиране от Европейския съюз?
- Това са програми на ЕС и проекти, по които сме кандидатствали директно пред Брюксел. Три са спечелените проекти - два са реализирани, а третият се изпълнява в момента. Свързан е с ВиК-сектора.
Община Перник е единствената в България засега, която ще кандидатства по програма ELENA. Стойността на проекта е около 120 млн. евро и той е изцяло насочен към енергийната ефективност. Това е нова инициатива на Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка за безвъзмездно финансиране на местни и регионални власти при подготовката на инвестиционни програми за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници.
- Попитах ви неслучайно. Подтекстът на въпроса ми е всъщност как работите с управляващите от ГЕРБ. На последните местни избори се преборихте за нов мандат срещу Ирена Соколова - депутат от управляващата партия. Извоювахте трудна победа...
- На последните избори получих 2500 гласа повече от моя опонент, което не е малко. Перничани дадоха своя вот кой да управлява града през следващите четири години. Безкрайно благодарна съм, защото на тези избори в крайна сметка победи гражданското общество. Избирателите не се поддадоха на мотивацията с други средства, освен чисто политически.
Всеки кандидат за кмет имаше възможност да представи политики за развитие на община Перник във всички сфери на обществения живот. Като кандидат на БСП имах управленска програма, която беше публикувана, за да може всеки да се запознае с нея. Това може би е една от причините да ме изберат за нов кметски мандат. Въпрос на политическа зрялост е местната и държавната власт да вървят в една посока при решаването на проблемите, които са навсякъде, и за подобряване живота на хората.
- Налице ли е тази политическа зрялост между общинската власт във ваше лице и държавната - в лицето на правителството?
- Факт е, че след изборите съм подписала три проекта по различни оперативни програми, чиято реализация минава и през правителството на България. С други думи - гледаме в една посока, искаме да подобрим условията за живот в Перник.
Един от тези проекти е за депото за твърди битови отпадъци, което касае не само община Перник, но и останалите пет общини в областта. Друг проект е възможността за превръщането на крепостта Кракра в туристическа дестинация - отдавнашна мечта на перничани. Това е богатство, което сме длъжни да покажем на туристите, които биха идвали и идват в Перник.
Подписан е договор за изграждане на защитени жилища за деца в неравностойно положение. Подготвили сме документи, които са внесени в МОСВ, за втория етап на ВиК-цикъла в Перник. Проектът е на стойност около 6 млн. евро. Целим да подновим ВиК-мрежата, както и да реновираме пречиствателната станция в града.
- Твърдите, че работите добре с централната власт. Какво е взаимодействието между отделните политически сили на местно ниво, в общинския съвет?
- На този етап взаимодействието с местните парламентаристи не е добро. Причината е смяната на стария с нов общински съвет и липсата на достатъчно политически опит. Може би и емоцията от изборите все още не е отшумяла. Но съм убедена, че тези хора са достатъчно мъдри и трезви, за да разберат, че заедно носим отговорността за това какъв ще бъде Перник след 4, 14 или 44 години. Вярвам, че ще намерим пресечната точка с колегите от общинския съвет, защото проблемите са общи, на всички хора. Трябва да работим заедно.
Сега трябва да се поставят основните точки за развитие на община Перник за периода 2014-2020 г. Това се налага заради следващия програмен период на ЕС. Така ще бъде и по-лесно за хората, които ще дойдат след нас и ще заемат нашите места. Затова отговорността ни е голяма.
- Преди време освен за университет, говорихте още за Музей на миньора, за нов театър в града. Докъде стигнахте с тези намерения?
- Университетът функционира. От две години имаме подземен минен музей, който е 100% общинска собственост. В момента има отворена експозиция и всеки, който желае, може да я разгледа. Все още работим по възстановяването на театъра. Надявам се и с помощта на правителството през пролетта той да отвори врати. Извършени са ремонтни дейности на театралната сцена, предстои да се доразплатим с фирмите. Перничани обичат Драматичния театър, те знаят, че той е център на различни културни прояви. В Перник има три ансамбъла, камерно-симфоничен и духов оркестър. С тези занимания се ангажират много млади хора, възпитават се по този начин. И стават съпричастни с културно-историческото наследство в нашия град.
Както навсякъде, и в Перник има какво още да се желае. Чувствам се некомфортно, когато за града се говори с недобри думи, когато някои се опитват да използват Перник като синоним на нещо страшно, неособено красиво.
Престъпления се случват навсякъде в България, но когато се случат в Перник, се реагира много остро. Вероятно това се дължи на перничани и на техния дух - хората тук са чувствителни към всяко нещастие и подмятане по техен адрес. Неотдавна по едно и също време се говореше за две убийства - на Мирослава от Перник и на една жена от Враца. Без да подценявам трагедията и на двете места, случаят във Враца бе с по-лек обществен отзвук. В Перник младите хора продължават да протестират и да искат справедливост. С основание, разбира се.
- Как местната власт може да помогне не само на близките на убитата Мирослава, но и на обществото като цяло в борбата с престъпността?
- Не сме полиция, следствие или съд. Но общината може да бъде координатор на усилията на всички институции, които имат контролни функции. Дори работим в тази насока. Ако всички изпълняваме задълженията си, ще имаме по-малко поводи за трагедии като тази с убийството на Мирослава.