15 Юли 2026сряда10:15 ч.

Информация:

Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата! Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата!

Пробудени мисли - прошепната мъдрост

/ брой: 10

автор:Димитър Копривленски

visibility 4013

Мъча се да го кажа, да го напиша най-точно, най-лаконично и най-убедително. Колко възхитително хубава е последната засега четиринадесета поред книга на Лидия Николова "Пробудени мисли". В предговора редакторът и познавачът на творчеството на авторката и на литературата полк. Георги Й. Георгиев е прям и точен: "Лидия Николова не "пее" в мерена реч, но описанието, рисунъкът, размисълът, словесните й озарения са излети в къси художествени творби, родени от развълнуваната й душа..." Твърде академично, макар и супервярно, ми се вижда. Като още едно есе, водещо следващите четиридесетина.
Затуй ми се ще да перифразирам Тютчев: "Лидия умом не понять. Лидия може само да се чете. Със сърцето!" И ако някому тези думи се видят пресилени, най-лесно е сам да се убеди. И наслади. Тук вече полк. Георгиев е абсолютно разбираем. Есетата на авторката са като рисуване с думи. И макар че боите се нанасят, може би по-естествено, думите на Лидия Николова не правят картината по-малко красива, нюансирана, вълнуваща, привличаща...
Почти всички есета са по страничка и половина. Като обем. И придружени с, макар и черно-бели, много съответстващи и подсилващи разказа рисунки. А всяко есе има като мото изключително верни сентенции от световни светила. Ето само няколко: "Не казвай истината, когато мястото и времето са неподходящи." - Леонардо да Винчи; "Страшна грешка е да се мисли, че прекрасното може да бъде безсмислено." - Лев Толстой; "Не във впечатленията се съдържа знание, а в заключенията, свързани с тях." - Сократ... След което авторката красиво, художествено, исторично ги обосновава.
Мнозина си мислят, че знаят по нещо за двуликия бог Янус. Аз тоже. Оказа се голяма заблуда. Що е брод, що е свод, защо първият месец на годината носи това име, добър ли е въобще, или лош този бог Янус, млад ли е или стар... Обяснява ни го Лидия Николова. Песенно, занимателно, красиво и обично. И по същия начин научаваме нови неща - за Алпите, за Женева, за Рим...
Проблясва ми и еретичната мисъл, защо авторката пише за Женевското езеро, че "в Рим всеки бил у дома си", а подминава Пирин, Копривщица, Търново с Янтра. И се успокоявам, че за тях са писали Любен Каравелов - "Отечество любезно...", "Хубава си, моя горо...", Вазов, Ботев... По друг начин, в други времена! Така е.

Оставете Куба да живее!

visibility 1485

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ