Ангел Станков: Гунди беше скромен и обаятелен

"Георги Аспарухов беше прекалено скромен. Обаятелен и добър човек, който със самото си движение, изражение на лицето – предразполагаше към доброто. Никога не се надуваше, както той, така и Котков, но говоря за Гунди, тъй като ходехме на почти всяка тренировка на Левски да го гледаме. Моето мнение е, че той никога нямаше да се кандидатира за високи постове, това ми се струва далечна сфера за него. По принцип ние много бързо забравяме доброто… Много бързо забравяме тези хора, които са ни дали радостта и са си отишли по-рано. Това е голям наш проблем. Ние трябва да си обичаме тези хора, да ги уважаваме, защото те са лицето ни. Но поне нашата публика мога да кажа, че винаги и до ден днешен продължава да почита паметта на тези двама велики футболисти", заяи бившият нападател на "сините" Ангел Станков в интервю пред БР Медия.
Той си спомня, че за трагедията, случила се на Витиня, е разбрал в училище. "Като казаха и всичко млъкна, не можем да повярваме. Обзема те пустота, все едно не съществуваш… После толкова народ бяхме на Герена, ужас – катерехме се по оградите, защото казаха, че ще го изнесат на терена. Дори на митингите не съм виждал такова нещо. Хората се събираха спонтанно, бълваха отвсякъде, гледаш възрастни хора – плачат, децата покрай старите и те плачат. Аз такова чудо не съм виждал и до ден днешен.
Ако Гунди беше жив днес, не знам дали щеше да може да се адаптира към този начин на живот – към новото време. Сега са важни парите, а той беше надраснал тези работи. При него водещо бе любовта към хората и отношението. Той беше голям и тих… Беше прекалено чист и искрен", смята Геле Станков, който като треньор на Левски през пролетта на 1999 г. бе уволнен след 14 победи и 1 равен, защото Литекс триумфира с титлата.
"Гунди е останал в спомените ми от многото мачове, които сме гледали, спомням си, че ходехме на тренировките, пипахме му колата, искахме автографи. Детска работа. Ама тогава като ритахме топката и единият казваше – аз съм Петьо Жеков и бия силни шутове, а аз съм Гунди, аз съм Шаламанов – правя шпагати. Аз съм Чико или Попето. Всички деца подражаваха на тези хора. Сега всички искат да са Меси, Роналдо и Мбапе. Това, което оставиха тези хора, е много съществено. Ние по това време от 150 държави да кажем, четири пъти поред играем на световно първенство. Четири пъти! И то в какъв формат?! Не с 32 отбора… И ние, които на фона на останалите – не искам да казвам, че бяхме бедни, но не и по-богати, бяхме на Световно. Но имаше държавност в спорта. Всички се чудеха как може ние да сме там, а например да не са се класирали Португалия, Франция или някоя друга водеща страна", коментира още Гелето.