Проф. д-р Емил Паскалев: Трансплантацията е по-евтиното и качествено лечение

Нефрологът проф. д-р Емил ПАСКАЛЕВ е роден през 1962 г. Завършва с отличие Висшия медицински институт в Плевен. Трудовия си път започва в Бърза помощ и в Центъра по хемодиализа в общинската болница в Червен бряг. След конкурс през 1992 г. става асистент в Клиничния център по хемодиализа в Александровска болница, а от 1999 г. е в Клиниката по нефрология и трансплантация. От 2003 г. е доцент, а от 2012 г. - професор в същата клиника. Към момента е ръководител на Катедрата по нефрология на МУ - София. Бил е национален консултант по трансплантология. Специализирал е нефрология и бъбречна трансплантация в Мадрид, Лион, Хановер. Активно работи в трите направления на нефрологията - консервативна нефрология, бъбречна трансплантация и диализно лечение.

"България сега е единствена в ЕС, където не се присажда бъбрек, ако няма съвместимост по кръвна група А, Б, 0"

- Проф. Паскалев, от 50 години у нас се правят бъбречни трансплантации. България в крак ли е била със световната медицина?

- През 1969 г. е първата бъбречна трансплантация на възрастен в Александровска болница, а през 1968 г. за пръв път у нас е присаден бъбрек на дете в "Пирогов". 1969 г. е само 15 години след първата успешна трансплантация в света. Това е голямо постижение за България, смятам, че ние сме били много напред. За да бъде бъбречната трансплантация успешен процес, трябва да се правят поне 25 на 1 млн. население за една година. Тогава тя изпреварва броя на хората, които постъпват на диализа. Трансплантацията е оптималното лечение. Диализа се прави, когато не може да се осъществи трансплантация. Това са правилата в нефрологията и урологията в цял свят. 

- Имаме ли 25 годишно на 1 милион?

- Никога не сме го постигали. Освен през 1999 г. Тогава трансплантираните бяха около 95, от тях 70 от трупни донори, от живи - 15, и 10, оперирани в чужбина. Тук наблюдаваме и оперираните в чужбина За миналата година например те бяха повече от трансплантираните у нас.

- Увеличават или намаляват хората на диализа?

- Всяка година тези пациенти се увеличават средно с 3,5%. 

- Означава ли, че пациентите на диализно лечение у нас не са информирани за възможността за присаждане на нов бъбрек?

- Бъбречната недостатъчност е краен стадий на увреждане на бъбреците, когато човешкият организъм е загубил бъбречната функция и тя трябва да се замести. По новата класификация означава хронично бъбречно заболяване V степен. В целия свят, както и в България, оптималният метод на лечение е бъбречната трансплантация. На второ място е диализното лечение, което се разделя на хемодиализа и перитониална диализа. Перитониалната има доста предимства и е много добре развита в много страни, където е предпочитана. В България е обратното - хемодиализата е в 97% от случаите. Трансплантацията нормализира бъбречната функция и я замества напълно. Човек се възстановява и след операцията се връща на работа, ресоциализира се, упражнява професията си, произвежда и плаща данъци и осигуровки, може да си има деца. Във времето този метод на лечение излиза по-евтино на обществото, на държавата, на здравния фонд. Хората на диализа са трудоустроени, не могат да плащат данъци и осигуровки, с времето се инвалидизират, качеството им на живот не е добро, имат нужда от подкрепата на държавата. Трансплантацията освен по-евтин, е и по-качествен метод на лечение. 

Според световни проучвания един трансплантиран за 1 година е средно 3,5 път по-евтин на държавата, отколкото пациент на хемодиализа. Има и страни, където разходите за трансплантиран пациент са 7,5 пъти по-малко от диализата. В Норвегия например в над 55% от случаите на бъбречна недостатъчност се прави трансплантация и тези хора никога не стигат до диализа. Само хората на 80-90 г. или тези, които имат активно онкологично заболяване, остават на диализа. Дори на хора с излекуван рак е за предпочитане да им бъде присаден бъбрек, вместо да са на диализа. И у нас имаме трансплантирани, на които злокачественият тумор преди това е излекуван. В тази сфера медицината много бързо напредва.

У нас в момента около 4 хил. души са на диализа, 670 са трансплантираните. Имаме жени, които след трансплантация са родили дори по 2 деца. Най-дългата преживяемост на наш пациент с трансплантиран бъбрек е 32 години. Бил е на 25 г., когато му е присаден бъбрек и живее нормално със запазена бъбречна функция.

- Защо здравните власти у нас не предпочитат по-качествения и евтин във времето метод на лечение?

- Различно гледат на проблема държавата Норвегия и държавата България. Различно държавно мислене. Имаме отлични специалисти, добра лечебна база. Много бърз е напредъкът в медицината и възможностите на трансплантологията растат. Допреди 10-15 години, ако нямаше съвместимост по кръвна група А, Б, 0, не се правеше трансплантация, но науката намери решение и на този проблем и по света това се прави. България е единствената държава в ЕС, където това не се прави. 

- Необходими ли са промени в Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки?

- Законът не третира този проблем, но има подзаконови разпоредби и нормативни актове, в които е упоменато ограничението. Преди 2 години имаше у нас конференция, в която освен специалисти, участваха и представители на здравните власти. Там бе поставен и този проблем, и проблемът с кръстосаното донорство, което у нас е забранено. Кръстосано донорство е, когато има две семейства, в които децата се нуждаят от бъбречна трансплантация, но имат несъвместимост по кръвна група с родителите си. Но родителят на едното семейство е съвместим с детето на другото и обратното. Необходима е и достатъчна съответственост по антигени на тъканна съвместимост и други медицински показатели, за да е възможна трансплантацията. Това са редки случаи, но са шанс за тези хора. По време на въпросната конференция пациентски организации подкрепиха кръстосаното донорство, журналистите и само двама медика. Останалите бяха против. У нас битува страхът, че подобна операция може да подрони авторитета на лекаря. По света е обратното. За да се направи това, трябва да се разшири или да се дооборудва базта, да бъдат приложени много нови мощни методи на лечение и на поддържане на съвместимостта, което струва пари. Когато тези пари не дойдат в българските клиники, отиват в чужбина, защото семействата, решени на такава операция, за да спасят децата си, я правят в чужбина и се връщат у нас за наблюдение и лечение, което в тези случаи е по-сложно и продължително. Парадоксът е, че ни е разрешено да наблюдаваме и лекуваме трансплантирани от кръстосано донорство, но не ни е разрешено да правим операциите.   

- Защо у нас не вървят трансплантациите, а в страни, където са започнали много след България, сега са водещи?

- Броят на трупните трансплантации е недостатъчен.

- Защо?

- Причините са много и различни. Трябва да има огромно внимание на държавата към тази високоспециализирана и скъпа дейност. По света държавите я дотират, дори в Турция, във Франция, в САЩ, а парите за дотациите идват като в Норвегия - когато трансплантираните са повече от диализните, те работят и плащат данъци. 

- Преди няколко години бяха леко увеличени парите за трансплантации. Медици от различни специалности казват, че парите не стигат, но сякаш трансплантолозите мълчат по този въпрос.

- Аз го казвам много пъти! Не се плаща трудът на екипите за наблюдение на тези пациенти. Една трансплантация се прави от огромен екип висококвалифицирани специалисти. Но нещата не свършват с операцията, за която е плаща 15 хил. лв., а от тях до 40% са за възнаграждение. След това всеки ден един човек гледа 15-20 трансплантирани, които трябва да се наблюдават до края на живота им. Този труд е платен 0 лв., а за висококвалифициран и интелигентен човек това си е обида. Отнеха ни възможността да използваме някои най-широко ползвани в органната трансплантация методи, например плазма очистване. Преди 3 години министерска заповед даде право само на анестезиолозите да я правят. От миналата година се разреши и на невролози, хематолози, но не и на нефролозите. А един пациент, който лежи в нашата клиника, трябва да го изведем до другата сграда за процедурата при положение, че апаратът е зад тази стена и ние имаме опит. В крайна сметка всичко това рефлектира върху болните.