26 Февруари 2024понеделник13:44 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Проф. Георги Михайлов: Тежкият проблем на здравната ни система е този с кадрите

От години БСП е най-големият поддръжник на училищното здравеопазване, казва лекарят - водач на листата на "БСП за България" в 22 МИР- Смолян

/ брой: 50

автор:Аида Паникян

visibility 4066

Интервю на Аида ПАНИКЯН


- Проф. Михайлов, какво трябва да се направи за подобряване на качеството на медицинските услуги?

- Това е много сериозна тема, която обхваща цяла поредица от фактори. На първо място е технологичното подсилване на болниците. Известно е, че по-голямата част от болниците са в сериозен финансов недоимък и в много лоша материална база. Красивите и модерни болници, които виждаме по медиите далеч не са истинската картина реалността, която обикновено представлява олющени стени, стари легла, лоши тоалетни, лоши битови условия... Това е печална картина, която е срамна за държава член на ЕС в началото на XXI век. Това е само една от причините в нашата програма да запишем, че е крайно необходима промяна на финансирането, за да може да се отпуснат средства за купуване на дълготрайни материални активи за всички болници - и малки, и големи, както и за реконструкцията им.

- Какво още е необходимо?

- Големият проблем е комплексността на лечебния процес. 

- На какво се дължи това?

- Една от причините е липсата на необходимия брой медицински специалисти, за да бъде обезпечен целият цикъл на лечение. Един човек, за да постъпи в болница, той е мултидисциплинарен пациент. Този човек влиза в болница за едно основно заболяване, но той има и други - придружаващи заболявания. Тоест, в болницата той трябва да бъде лекуван за всичките си заболявания, които по един или друг начин са свързани и с основното. 

Кадрите са много тежък проблем на България. Лекарите застаряват, за сестри и акушерки, да не говорим - известно е колко много от тях са принудени да работят години наред, след като са се пенсионирали. Имаме около 28 хил. сестри в страната.

- Лекарите са около 29 хиляди...

- Именно, нарушено е съотношението лекар/ сестра, а сестрите са гръбнакът на здравната система. На страната ни трябват поне 50 хил. медицински сестри. Да, така е - лекарите не са намалели, но по-голямата част от тях са предпенсионна и пенсионна възраст. 

- Какво трябва да се направи?

- Преди всичко на младите трябва да бъде гарантирано кариерно израстване по места. През последните години именно липсата на възможност за кариерно развитие прогонва младите от страната. 

Тук опира въпросът и до специализациите и дългосрочните специализации, продължаващото обучение на работещите в клиничната медицина. Този въпрос е уреден в цяла Европа, но в България кой знае защо не е и е под контрола на отделните университети.  

Другата страна на проблема е възнаграждението. Идеите парите на медиците да бъдат синхронизирани с Рамковия договор, с колективния трудов договор и прочее, увисват във въздуха, защото болниците като нямат пари, нямат приходи от клинични пътеки, как да плащат? Как да спазват споменатите договори? 

- В болничната помощ то е свързано с клиничните пътеки, нали?

- Именно. Точно това прави малките, общинските болници и болниците в отдалечените райони, които работят основно по клинични пътеки, които не са финансирани достатъчно, непривлекателни за младите медици. Например в болницата в Златоград почти няма останали лекари, сестрите са възрастни и ако тази болница се закрие, най-напред младите семейства ще напуснат района. Коя майка ще рискува да отглежда деца на място, където няма лечебно заведение? И ето ви процес на обезлюдяване на региона. Проблемът е много сериозен с болниците в отдалечените региони. 

Тези три неща - технологична осигуреност, възможности на лечебните заведения и кадровата осигуреност ще донесат промяната. И за всички тях ще се бори БСП.

- Цените на лекарствата непрекъснато растат, а от друга страна доста лекарства "изчезват" от аптеките. Мнозина пътуват или си поръчват лекарства от чужбина. Какво е решението?

- Лекарствоснабдяването е много сериозен проблем за пациентите от всички възрасти.

- От години БСП настоява за безплатни лекарства за децата...

- Да, това е записано в програмата ни - безплатни лекарства за деца и подрастващи до 14 г. Държавата трябва да поеме тази своя грижа. Става въпрос за не повече от 100 до 150 млн. лв. годишно. Това е важно не само от финансова гледна точка, но и от социална - родителите да са спокойни, че децата им са обгрижени и от държавата. Това е отговорност, която трябва да се носи и от личните лекари, и от педиатрите.

Също така БСП настоява и за по-висок процент на реимбурсация на лекарства за пенсионерите. Необходимо е да се увеличи реимбурсното ветрило, а не възрастните, които са с множество заболявания, да си броят стотинките или да търсят заместители, да прекъсват лечението си, защото не им стигат парите за лекарства. И всичко това води до факта, че България е на последно място в Европа по продължителност на живота. 

- Проблемите, които изброихте са изключително сериозни. И все пак, според Вас коя трябва да е първата крачка, кое е нещото, от което трябва да започне промяната?

- Политическата ситуация е много сложна. Фундаментални промени БСП може да обмисля, когато има възможност на управление с 4-годишна перспектива. Сега се очертават правителства с относително кратък срок. По тази причина първата стъпка на здравната система трябва да е свързана с грижата за кадрите.

- Болничното финансиране по клинични пътеки не изкривява ли картината?

- Това е основното. И трябва да се промени, но в момента имаме краткосрочни задачи и на първо място са кадрите. Успоредно с това осигуряването на безплатни лекарства за децата. В дългосрочен план вече и промяната във финансирането на болниците, които не бива да са търговски дружества. 

- Трябва ли според Вас да се работи за връщане на училищното здравеопазване?

- В годините БСП е най-големият поддръжник на училищното здравеопазване! Сега изведнъж всички се сетиха, че училищното здравеопазване е много важно, след като го разрушиха преди 25-30 години. Но сега сме още по-настойчиви, защото затлъстяването, диабет, гръбначните изкривявания, болестите в резултат на обездвижването, алиенацията, непрекъснатото време пред екраните и прочее, вече вземат застрашителни размери. Затова БСП ще настоява изключително за възстановяване на училищното здравеопазване.

- Как след толкова години да бъдат върнати лекари, сестри, зъболекари в училищните кабинети?

- Единствено със стимули. Може например едно лечебно заведение да обслужва дадено училище, като медицинските кадри се осигуряват на ротационен принцип. Има и други възможности, но те трябва много внимателно да бъдат обмислени, за да бъдат ефективни, а не просто да се каже: "Ето, има медицинско лице в училището", а това медицинско лице да е в помощ на учениците и да работи наистина за профилактиката на заболяванията, създаване на трудови и на спортни навици и др. Спортуването започва от училището.

Изключителен приоритет на БСП детското здравеопазване и реалното построяване на Национална детска болница. Не искаме поредния проект и поредните красиви описания как ще изглежда в бъдеще детската болница, а реална болница. Дългите години бавене и говорене доведоха до това, че вече частни структури се канят да изградят детска болница в Бургас, в Пловдив и др. Национална детска болница трябва да е грижа на държавата.   

- Много се говори, че в България има прекалено много болнични легла. Но много са за активно лечение, а не за продължително лечение, дългосрочна грижа. Как може тази тенденция да се промени?

- Това е много тревожна тенденция. За този проблем са ни обръщали внимание и от Американската търговска камара, и от Световната банка. България е на първо място (при това с катастрофална преднина) в ЕС по брой болници на глава от населението. Първенци сме и по брой легла за активно лечение.

- Това не е ли обяснимо - финансиране чрез клинични пътеки?

- Именно. Има икономически интерес да се въртят клинични пътеки. Но обръщането на пирамидата ще бъде много трудно. 

- От къде да се започне?

- Много внимателно да се оцени здравната карта и необходимостта от лечебни заведения. Неведнъж съм казвал, че 80% от българските болници са в 5 града на страната. А в останалите градове, в това число и областни, липсват стратегически отделения за лечение на болести, които водят до високата смъртност, по която България също държи печалната палма на първенството - сърдечносъдови заболявания, онкологични заболявания. По данни на Евростат в целия ЕС намалява смъртността от онкоболести, у нас се увеличава. 

- Защо?

- Това говори за неефективност на здравната система по отношение на социалнозначимите заболявания, които дирижират смъртността.

Има и още нещо: липсата на хосписи, които да поемат палиативните грижи за хора с онкоболести, които достойно да изживеят дните си. Сега тази грижа се стоварва върху плещите на семействата, които няма как да имат професионална подготовка за такъв вид грижи.

БСП остава опозиция, нападките в сглобката са медиен цирк

автор:Дума

visibility 174

/ брой: 38

Нужни са нови закони срещу казуси като "Нотариуса"

автор:Дума

visibility 175

/ брой: 38

Директор на училище работи и като експерт в НС

автор:Дума

visibility 176

/ брой: 38

БНБ с таван на банковите такси

автор:Дума

visibility 181

/ брой: 38

Спестяванията на гражданите - над 80 млрд. лева

автор:Дума

visibility 168

/ брой: 38

България сред страните с най-висока инфлация в ЕС

автор:Дума

visibility 172

/ брой: 38

В АЕЦ „Козлодуй“ създавате корупционна черна дупка

автор:Дума

visibility 159

/ брой: 38

Г-7 одобри пакет от мерки срещу Москва

автор:Дума

visibility 152

/ брой: 38

Гърция привлича 40 000 чуждестранни работници

автор:Дума

visibility 177

/ брой: 38

Сблъсъци между фермери и Макрон в Париж

автор:Дума

visibility 163

/ брой: 38

Накратко

автор:Дума

visibility 129

/ брой: 38

Медийните бомби и истината

автор:Александър Симов

visibility 167

/ брой: 38

Мизерия и живец

автор:Деси Велева

visibility 167

/ брой: 38

Натягат болтчетата

автор:Ина Михайлова

visibility 563

/ брой: 38

Да подпишем 240 молби за колективен иск срещу мобилните оператори

автор:Дума

visibility 170

/ брой: 38

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ