Проф. Тодор Булев: Новият план пази Борисовата градина от застрояване

Интервю на Деси ВЕЛЕВА

- Проф. Булев, поредното обществено обсъждане на Подробния устройствен план на Борисовата градина предизвика множество полемики. Появиха се разнопосочни мнения, свързани с допускане на строителство в парка, относно частната собственост в него, наличието на паркинги и други. Имат ли притесненията основание или планът ще запази в максимална степен характера на парка?

- За първи път от 25-30 години се прави устройствен план на Борисовата градина във всичките й части. Когато говорим за Борисовата градина, обикновено имаме предвид историческата й част, алеята към Братската могила и отчасти - стадионите, площите около кортовете на "Академик". А паркът обхваща доста голяма територия.

Когато се прави един план, особено за парк, винаги възникват опасения и притеснения. И това е нормално, тъй като в последните десетилетия се нагледахме на посегателства над зелените площи. Затова и първичната реакция на хората е да решат, че и в Борисовата градина може да има строежи, че целта на новия план е да се застрои. В този случай такава опасност няма и всъщност планът е доста консервативен. Той се стреми да запази максимално това, което е характерно за парка - алейна мрежа, растителност, и да премахне някои обекти, които не са свойствени. 

Вероятно под натиска на обществените нагласи се проявява известна предпазливост към тези части на парка, които не са усвоени още - лесопарковата, например. Там има нужда да се прокарат истински алеи, да се поставят обслужващи обекти, но без да се посяга на зеленината.

Територията между зоопарка, жк "Изток", бул. "Драган Цанков" и алея Яворов сега не е охранявана и се използва лошо. Целта на плана е цялата тази територия да се приобщи по-добре, за да може да се използва за отдих. Но това не значи, че там трябва да се сече. 

- Кои са ключовите места, на които се обръща внимание в плана?

- Един от най-обсъжданите обекти е къпалнята "Мария-Луиза", която в основната си част е частна собственост. Тя е била забележителен архитектурен обект от края на 30-те години на ХХ век, изградена е по проект на арх. Борис Далчев. Сега е силно обезобразена, но ако подходим към нея като исторически същестувал ценен обект, би трябвало да върне поне част от качествата, които е имала почти до 70-те години. Тогава са направени доста преустройства, които силно са променили първоначалния характер на къпалнята, но все пак тя беше обект, добре свързан с парковата част и функциониращ. 

Други ключови обекти в Борисовата градина са   Летният театър, който, макар и от 50-те години на ХХ век, има своите и архитектурни, и функционални качества.

Територията около езерото Ариана също е обект на обсъждане. Има желание да се премахне сегашният ресторант и да се възстанови с автентичния си характер. 

Друго място, което се коментира, е бившият стадион "Дружба", невралгична зона е и стадион "Българска армия". Няма как да не споменем и автокъща "Капитолия", и ресторант "Веселото село". Те ще бъдат премахнати, така че да не смущават тази част от парка и да не създават риск от по-трайно усвояване. 

Жп гара "Пионер" е една от големите резерви. Там се предвижда цялостна трансформация и приобщаване на зоната към парка. Оттам ще тръгне зелена ивица по жп линията, която ще стигне до спортната зала "Арена Армеец". 

Като имаме предвид историческата част на парка, можем да мислим за разширяване на резерватната част, например с обхващане на зоната с астрономическата обсерватория на БАН. Тя представлява много ценен архитектурен обект от края на ХIХ век. Идеята е, така да се получи достатъчно добра защита на всичко, което има своите исторически качества. 

Основната задача е да се ограничи застрояването и да не се допуска ново строителство. Но все пак трябва да има малки обслужващи паркови обекти, защото без тях тази територия няма как да се оживи. Те трябва да са разумно разположени, с добър радиус на обслужване и видеоконтрол, без да засягат всяка ценна растителност. 

- Въпросът с паркирането също излезе на дневен ред като трудноразрешим. Какъв трябва да е допускът на автомобили и къде столичани ще могат да ги оставят, за да посетят парка?

- Предвижда се паркирането да се осъществява в буферни зони в периферията на парка, но като се ограничи навлизането и масовото паркиране към стадион "Българска армия" и Колодрума. 

На мястото на жп гара "Пионер" се предвижда  буферен, подземен паркинг. Доста от колегите изразиха мнение, че около стадион "Васил Левски", където има големи асфалтирани площи, също трябва да има паркинг, което ще реши проблема с 300-400 паркоместа. Все пак не трябва целта да бъде до парка да се стига главно с кола. Той се обслужва от няколко метростанции, много добре се захранва и от градския транспорт. 

Друга голяма задача е да се получи пешеходна връзка между отделните части на парка. Той е разрязан от няколко големи пътни артерии, които постепенно го ядат по контура. Малко се обръща внимание на това, но тези пътища са вредни. Пример е бул. "Цариградско шосе", който навлезе поне 15 метра навътре в парка за сметка на една локална алея с рози. 

- Какво се предвижда по отношение на екосистемата на Борисовата градина?

- Екосистемата на парка също е голяма тема, защото тя е силно натоварена и има опасност да деградира. Възможно е, но засега още няма пълно заснемане на растителността, отделянето на болни от здрави дървета. 

Редно е да се предвидят и поставят шумозащитни бариери покрай големите пътни артерии, така че максимално да се изолира паркът от шума и вредните газове. Това е съществено мероприятие, особено важно най-вече за историческата част, която е най-посещавана и ценна. 

- Как и кой трябва да управлява парка?

- Приемането на плана е само първият етап от работата по парка. Той е по-скоро едно площоразпределение, а не цялостна визия за изграждане. Планът решава функциите на териториите, регулацията на отделните зони, режимите. След това ще се премине към следващ етап - към самите паркоустройствени проекти, които ще са по-подробни. Решено е историческата част да има специфичен режим, лесопарковата - друг, контактната - трети. Затова трябва да има  индивидуален подход към управлението и развитието. 

Коментираше се идея, която поддържам и аз, паркът да се обособи със самостоятелно управление. Сега има трима районни кметове, които се занимават с него. Например, район "Средец" се мъчи много ревностно да прави някои неща, които не са от неговата компетентност. Ако оставим всеки да прави каквото реши, резултатът няма да бъде добър.

Затова има нужда от единно управление, от план за управление и административен орган, който да се занимава с него, има нужда от целево финансиране.

Паркът е огромен, колкото един столичен район, и има своите специфични проблеми. По тази причина е време така дълго разработваният план - близо 7 години, за Борисовата градина да се внесе за одобрение, да се гласува и да се премине към неговата реализация.