Професия под обсада

Всички сме дълбоко убедени във важността на образованието за стабилния икономически растеж и социално развитие на обществото. Това с пълна сила звучи за съвремието ни, когато без образование си никой. Парите, вложени в образование, след това се възвръщат чрез възможности за работа, по-висока продуктивност, по-силен социален капитал. Децата, които посещават училище, имат шанса да избегнат капана на детския труд, който е един от най-големите бичове за света. Учителите са проводници на знание, умения и ценности, които изграждат силна и стабилна общност.
За жалост в последно време много страни изпитват недостиг на учители. В резултат на икономическата криза финансирането на училищата намаля и някои от тях са принудени да наемат нискоквалифицирани учители, за да запълнят пролуката. Часовете се увеличиха, а заплатите остнаха на същото ниво.
И резултатът е налице - рязко се понижи статутът на учителите. И все по-малко са хората, желаещи да практикуват тази професия. И накъде отива тогава светът? С нискокачествено образование или изобщо без - закъде сме?
Международната организация на труда публикува историите на две учителки, работещи на хиляди километри една от друга, но изправени пред едни и същи предизвикателства в работата си.
Амина преподава от 4 години в държавно училище в Аруша, Северна Танзания. Тя обича професията си и й е напълно отдадена, но всеки ден изпитва неудовлетвореност, отивайки на работа. "Получаваме ниски заплати - между 120-190 долара на месец. В класната стая сме изправени пред доста предизвикателства, като липса на материали за часовете и библиотека. Много често се случва да няма ток и вода в училището", разказва Амина.
"Преподавам химия и биология, предмети, които учениците никак не харесват, защото са им трудни. Нямаме лаборатория и материали, с които да се онагледяват знанията. Трудно е да се насърчават толкова много ученици наведнъж. Те не успяват да се справят и следователно резултатите не са никак добри", подчертава Амина.
Според нея другият основен проблем, пред който са изправени учителите в Танзания, е ниският обществен статус на учителите. "В Танзания тази професия не е на почит, тъй като е много ниско заплатена. Трябва да увеличат учебните материали и лабораторните оборудвания в училищата. Дори трябва да се отворят още училища, за да се намали броят на учениците в клас, за да могат учителите да успяват да ги ръководят и да постигат желаните резултати", заключава Амина.
Валери е директор на начално училище в Хакни, Източен Лондон, един от районите, лишени от добри условия на живот във Великобритания. Въпреки че хиляди мили я делят от Амина, предизвикателствата, пред които е изправена Валери, не са по-различни. Бюджетът от 2,4 млн. долара за разходи за учениците е орязан с 3%. А средствата за поддържане на сградата са намалени от 43 600 до 9700 долара. Заплатите на учителите не са мръднали през последните две години. За 90% от учениците английският е втори език и затова много от тях попадат в графата на ученици със специални нужди. Преди строгите мерки за икономии училището е успявало да осигурява финансирането за учениците от етнически малцинства и за тези с поведенчески проблеми. Тъй като вече не съществуват средства за индивидуално обучение, тези ученици се налага да се обучават заедно с другите, въпреки че се нуждаят от специална помощ. "Сега се опитваме да постигнем същите резултати както преди, но е доста трудно без допълнителните средства, които имахме преди", отбелязва Валери.
Несгодите на Амина и Валери не са изолирани случаи, а са поредното доказателство, че учителската професия е "под обсада", както се изрази генералният директор на Международната организация на труда Гай Райдър. Спешно трябва да бъдат предприети мерки за подобряване на статута на учителите и създаване на политика и стратегии, чрез които да се привличат и мотивират способните към тази професия. Правителствата, работодателите, профсъюзите, родителите и учениците трябва да се обединят за разрешаването на проблемите на учителите. Защото нали все пак бъдещето на света минава през "техните ръце".