Професия репортер

Ако авторът на "Dans les rues du plus grand ghetto rom des Balkans" (По улиците на най-голямото ромско гето на Балканите), роденият в Пловдив Александър Леви си беше направил труда да поговори с повече от трима души при написването на репортажа си, сега нямаше да четете тези редове. Само с фактологията да се залови човек, става ясно колко измислена, преднамерена и невярна е представената на френския читател история във в. "Фигаро", която вчера услужливо цитира всеки български сайт, а днес ще намерите във вестниците.
Авторът й се гордее с твърдението: "Аз винаги съм писал за френско говорящия, тоест, за френския читател" (в. "Култура", 25 февруари 2011 г.). Но дали френските му читатели са наясно как репортества г-н Леви из Балканите? Едва ли се интересуват чии вътрешнополитически интереси той обслужва. Едва ли го прави от състрадание към  безработните в родината си роми, които нарича "французи", само защото са лъскали някой френски клозет, или са преджобили миналото лято в метрото на Париж възрастна французойка.
Какви са подбудите на "колегата" не е толкова интересно. За него очевидно е по-важно да лепне мазно петно върху "родината" си, за да заслужи хонорара от господаря си. И нямаше да се почувствам лично засегната, ако по време на хепатитната епидемия през 2006 г. в "Столипиново" не осъмвах и замръквах в гетото като репортер. Е, тогава видях, че "мръсни кирпичени бараки, обитавани по времето на комунизма от военни" там няма. При комунизма офицери и сержанти са обитавали 12 и 18-етажни блокове, които по-късно военните изкупиха и препродадоха на пловдивчани. Те пък от години се чудят как да ги продадат на безценица, за да се изнесат от "Столипиново", но това е друга тема.
А "къщи с различни размери - от циментови колиби до мраморни вили, изникнали като гъби след свалянето на режима", има, както във всяка циганска махала по света. Течаща вода и електричество обече имат всички, които си плащат сметките. Нима във Франция консумативите на ромите ги поемат гражданите на френската република?
"Това е Бронкс на Пловдив", обяснявали таксиметрови шофьори на "съвестния" репортер, разказвайки му ужасяващи истории за "складове, пълни с дрога, ширеща се проституция и свободно придвижващи се престъпници". Е, щом всичко това е "по улиците на най-голямото ромско гето на Балканите", защо, г-н Леви, не взехте мнението на проститутка, дилър на дрога или печен престъпник? Може би те не говорят френски, но пък вие говорите български език.
През юли пътувах от София за Пловдив с влака в 8,30 ч. Случих се в един вагон с четирима български цигани, които се връщаха от гурбет във Франция. Тарторът, близо 40-годишен мъж с две деца, работел в Марсилия вече 15 години като бригадир в строителството. Тримата по-млади мъже бяха негови подчинени, единият слезе в гр. Стамболийски. Целият вагон разбра, че мургавите ни сънародници са "французи", а пенсиониран дипломат ги "препита" на френски и доволен отбеляза, че говорят добре езика на Молиер.
Тези българи, г-н Леви, трябваше да потърсите, които в Марсилия дори са се образовали и са взели документ за куп специализирани дейности в строителството. Тези мъже си идвали по веднъж на две години, за да пестят, имаха банкови карти от френски кредитни институции, тананикаха френски песнички, но с умиление гледаха мрачния пейзах през прозореца и не спираха да си говорят на български...