"Профсъюзите са велика сила"

Христо В. ХРИСТОВ-РЕФЕРЕНТА

Такъв беше лозунгът на международното профсъюзно движение през социалистическото време. В България имаше централно профсъюзно ръководство, а в предприятията и учрежденията - профкомитети. Те се избираха от работниците и служителите. От Запада ни обвиняваха, че това е казионен профсъюз, но профсъюзът вършеше своята работа.

Беше създадена завидна почивна база от държавни и ведомствени почивни станции. Трудещите се имаха защита в лицето на профсъюзите. Профкомитетите сключваха колективни трудови договори и следяха за изпълнението им. Организираха съревнования и първенците бяха подходящо награждавани с материални и морални награди. Международният ден на труда - 1 май - се честваше най-тържествено.

На обществени начала съм бил профпредседател 16 години. Завършил съм и профсъюзна школа, каквато имаше тогава. Основната ми работа беше да осигурявам карти за почивка на желаещите. Нямаше случай да е отказана карта на някого. Реагирах и вземах отношение при битовото устройване и неправилното уволнение на профсъюзните членове. На национални профсъюзни форуми също съм вземал отношение в защита на трудещите се. Завеждал съм дело за неустойка по колективно-трудовия договор. Това беше прецедент за онова време и много се коментираше, но беше факт и краят беше успешен. Така работеха и другите колеги. 

С идването на "демокрацията" се навъдиха много профсъюзи. Д-р Тренчев създаде "революционния" профсъюз "Подкрепа". Облече камуфлажните дрехи и организира паленето на Партийния дом. След това с група съмишленици тръгна от с. Пашово, Велинградско, до Златоград да връща, небезвъзмездно, имената на ислямизираните българи. 

Когато Иван Костов намали с 50% пенсиите на трудещите се и неправомерно масово се уволняваха работници и служители, нито "Подкрепа", нито останалите казионни профсъюзи реагираха. 

Вече тридесет години се нарушава Конституцията, в която е предвидено безплатно здравеопазване и безплатно образование, а профсъюзите не реагират. Бойко Борисов тръгна сега да сменя Конституцията, защото, когато я нарушаваш, е по-лесно просто да заличиш "безплатното", белким спрат да ти викат "Оставка!" под прозорците. Ако трудолюбивият български народ не беше построил тази материална база, не знам на какво щяха да се опират сегашните вождове при този пълен застой на икономиката.  

Сега, когато има протести, профсъюзните вождове се умилкват като бити кучета около властта и не вземат отношение. Не виждат ли как милиони българи живеят с пенсия от 250 лв.? Не виждат ли, че след тридесет години "демократично" управление България е върната 70 години назад? През 1956 г. постъпих на работа с 585 лева заплата. Такава беше средната заплата. Сега заплатите на обикновените трудещи са същите, но цените са много пъти по-високи. В заплащането съществува пълен хаос. На множество висши чиновници заплатите достигат до 16 000 лева месечно! Сега пак им ги увеличиха. Безработицата е постоянна и повсеместна, а реакция от страна на профсъюзните ръководства - никаква. Профсъюзите просто остават извън живота на хората. 

Ще си позволя да цитирам сентенция от онова време: В едно семейство синът попитал баща си как са разпределени длъжностите в тяхното семейство. "Аз съм партията, гордо отговорил бащата, майка ти е държавата, а баба ти - профсъюзите". "Ясно, казало момчето, партията прави секс с държавата, а профсъюзите спят".

Тогава имаше една партия и един профсъюз, сега има безброй партии и няколко профсъюза, та жална й майка на държавата. Дано се събудят и държавата, и профсъюзите, иначе язък за хубавата ни страна.