Производители поискаха стандарти и за шарана

Стандартизация на производството на шаран, премахване на анонимността при доставките и ясен регламент с какво могат да се хранят рибите искат от Националната асоциация на рибопроизводителите (НАР). В момента секторът има много проблеми - над 80% от произвежданите в България шаранови риби се продават нелегално, заяви вчера председателят на НАР Тачо Пашов, предаде investor.bg. Според анализ на сектора, изготвен от асоциацията, в язовирите се отглеждат основно шаран и толстолоб, а през последните години се засилва производството на сом, амур и щука. Повечето от малките язовири, както и голяма част от по-големите, нямат складова база за жива риба. Продажбата става "от мрежата" и затова фермерите са уязвими на ценовия натиск на търговците.
От асоциацията твърдят, че в момента едрите прекупвачи се интересуват предимно от цената, а не толкова от качеството. Големите вериги оказват натиск върху производителите и най-сериозният проблем е, че част от тях са склонни да направят компромис с фуражите, за да постигнат ниски цени. Някои производители започват да хранят рибата с кланични остатъци от птици, бракувани заготовки за колбаси, бракувани тестени изделия, отпадъци от спиртоварната и фармацефтичната промишленост и др. Така се стига до риска в организма на рибите да попаднат нерегламентирани медикаменти и добавки, твърдят от асоциацията.
Заради посочените проблеми той предлага да се уточни ясно в законодателството кой вид риба с какво точно може да се храни. Ако ветеринарите решат, че кланичните остатъци са допустима храна - да регламентират как трябва да се съхраняват, предлага производителят. Той допълни, че за да се стигне до стандартизация при производството на шаран, трябва да се прекрати анонимността при доставките. В магазина потребителят трябва да знае точно от кое стопанство е произведена рибата. Според Пашов в момента производителите, които отглеждат качествен шаран и купуват специалните фуражи за риба, са ощетени от сивия сектор.
За да се ограничат незаконните продажби на риба, асоциацията предлага промени в Закона за рибарството и аквакултурите. Едно от предложенията е водни обекти за аквакултура да се наемат и стопанисват само от фирми. Според асоциацията частни лица не трябва да се регистрират като аквапроизводители, тъй като сега за една и съща дейност важат различни режими. Организацията предлага още да не се дават разрешителни за стопански риболов за вътрешни водоеми и те да са само на режим аквакултура.
Законът за аквакултурите вече е предаден за съгласуване в Министерството на земеделието и храните, но ще се преработва съвместно с браншовите организации, докато се постигне необходимото качество, заяви шефът на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) Явор Недев. Шефът на ИАРА коментира още, че е взел мерки срещу незаконните продажби на риба, включително и персонални, срещу определени нарушители.