Промените в закона ще затворят още малки болници

Д-р Нигяр Джафер е родена на 20 май 1966 г. в Цар Калоян. Специалист е по вътрешни болести, завършила е и "Здравен мениджмънт". В 40-ото Народно събрание е зам.-председател на комисията по здравеопазване. Трета в листата на ДПС в Разградски избирателен район, на последните парламентарни избори д-р Нигяр Джафер отново влезе в парламента и е член на здравната комисия.
Владее свободно руски, френски и турски език.

"От 2 години държавата демонстрира поведение на целенасочено административно принуждаване малките болници да се закриват"

- Д-р Джафер, до каква степен промените в Закона за лечебните заведения обричат на гибел малките общински болници?
- Общинското здравеопазване в момента изглежда наистина обречено, защото сме свидетели на поредица от законодателни стъпки, решения на изпълнителната власт, които водят до административно закриване на болници. Бяха поставени прекалено високи изисквания към общинските болници. После се въведоха стандарти, които бяха изготвени от определени хора и които могат да бъдат покрити от малко на брой лечебни заведения. Последва поредица от нормативни промени, които в края на краищата доведоха до това, 10 общински болници през последните 2 години да... отидат в небитието. В момента почти във всички райони има болници, които се борят за своето оцеляване, и е въпрос на желание, но и на финансови възможности на съответната община да подкрепи или да не подкрепи своята болница. Много такива примери мога да дам - болницата в Попово, в Златоград, във Велики Преслав, които са на ръба на оцеляването. Разбира се, има и много, които вървят по техния път.
- Колко болници ще бъдат засегнати от изискванията на проектозакона за минимален брой легла в многопрофилните и в специализираните болници?
- В закона, който бе гласуван на първо четене, бих казала - на инат, има няколко момента, които устремно водят към фалит на общински болници. На първо място това е Националната здравна карта със задължителен характер, която ще бъде изработена само от здравния министър. Даже няма да се вземат предвид становищата на хората, които правят областната здравна карта - областните ще имат само информативно значение. Националната, която ще е изработена от министъра, ще бъде базирана на максимален брой лечебни заведения, които могат да сключват договор със здравната каса. По-правилен би бил принципът да се заложи минимален брой легла в дадения район, които да осигурят необходимия достъп на това население - според демографските фактори, според заболеваемостта в региона и други подобни фактори. Но за първи път се появява понятието максимален брой лечебни заведения, забележете, с които касата ще сключва договор. А ако всички тези легла са достатъчни, за да съществува една областна болница, какво ще се случи в регион като Смолян при тежки природни условия, каквито са сега? Трябва да се мисли за извозване на родилките до болницата преди термина им... Ами хората на хемодиализа, които по 3 пъти седмично трябва да бъдат извозвани до областната болница? А хората с инсулти и инфаркти наистина ще бъдат обречени. Не знам как се справят в момента хората в района на Девин, където болницата спря да функционира. Или в Дулово, където има само детско и вътрешно отделение, но почти всички лекари и сестри са напуснали и нещата са на доизживяване. А Силистра е от областите, които най-много пострадаха от тежките климатични условия тази зима.
- Има ли някакви демографски проучвания или епидемиологични в различните райони на страната, за да може въз основа на възрастта на хората, болестността, заболеваемостта и прочее да се определи кой район от колко и какви болници има нужда?
- Отнасям се много скептично към данните, които излизат, включително от Националния център по опазване на общественото здраве и Националния център за здравна информация, които се обединиха наскоро. Защото те се позовават на данни, които им се подават от болниците, а тези данни са изкривени, те са въз основа на изкривените клинични пътеки, описани в епикризите на хората с поставените им диагнози. Но всеки знае какво се случва с клиничните пътеки - хората биват просто "прекарвани" по по-скъпата пътека. Ние отдавна не вярваме дори на епикризите. Толкова са изопачени нещата, че не може да се стъпи на тази основа. Но съм съгласна, че държавата трябва да направи своите разчети въз основа на демография, структура на населението, от какво най-често боледува това население, за да може да му бъде осигурена необходимата помощ. Ако преобладават възрастните и често страдат от хипертония и инсулти, да се осигурят вътрешно и неврологично отделение, ако са по-млади - педиатрия и родилно... Но за съжаление заради недостига на средства и на специалисти отделения в много от работещите болници също се закриха.
- Как ще се отрази изискването началникът на клинична лаборатория да не може да работи и в друга лаборатория или в извънболничната помощ?
- От една страна е справедливо. Но от друга - какво се случва с област, в която има само един лекар със специалност клинична лаборатория. Такъв проблем има в Свищов, може да възникне в Разград и в още няколко области. Това ще означава, че хората, изпратени от джипито си за изследвания, няма да има къде да ги направят и трябва да пропътуват десетки километри за това. А този проблем вече излиза извън рамките на малките общини и засяга и областни градове. Същото е и с изискването малки общински болници да имат договор със специалист патоанатом. Това е безумие, защото в момента в България има 80 души със специалност клинична патоанатомия. А и какъв е смисълът един специалист да е задължително на 8-часов работен ден към една малка болница при положение, че има неща, които той може да погледне за 1 час. От нас - от опозицията, това се приема също като удар по малките общински болници.
От друга страна от 2 години, откакто ГЕРБ са на власт, държавата демонстрира поведение на целенасочено административно принуждаване тези лечебни заведения да се закриват. Това показва и разпределението на средства по оперативните програми. Това, с което се хвалят ГЕРБ и министърът, са средства по оперативни програми, спечелени от предишното правителство. Така е с парите по оперативна програма "Регионално развитие", насочени към онкоболниците за усъвършенстване на апаратурата им и към 18 общински лечебни заведения. Въпросът е как оцеляват останалите, защото общинските бюджети не позволяват на кметовете да защитят болниците си.
- Всъщност става въпрос за едни 80-100 болници, които обслужват около 2 млн. души в отдалечени и трудно достъпни райони. Толкова много ли са парите, нужни за издръжката им, та от 2 години се води едва ли не целенасочена  война срещу тях?
- Тези около 100 малки болници консумират около 17% от целия ресурс за болнична помощ в България. А 5-6 големи болници, концентрирани в големи градове, консумират около 60-70% от този ресурс. Така че не се спестяват никакви пари, ако ги няма тези болници. Абсолютно неравнопоставени са болниците, макар че всички имат една функция - да обслужват българските граждани и да им осигуряват медицински грижи. 
- Като бъдат закрити, няма ли техният контингент да утежни работата на областните болници, към които ще се насочат хората?
- Поставяте много важен въпрос - дали областните болници са готови да поемат тези пациенти. Мисля, че те ще се справят. Но големият проблем е, че тежестта остава върху уязвимото бедно, възрастно население. Те трябва да пропътуват 200 км, да кажем, в планината, в тежки условия, за да стигнат до най-близката болница - например в Смолянската болница, ако общинските бъдат закрити. Да приемем, че някакси е стигнал до болница човек и са го приели. Но нали той трябва да бъде посещаван от близките си, а това са друг тип разходи. А и транспортните връзки там не са от най-добрите дори през лятото, да не говорим за зима като сегашната. Ето още един вид неравнопоставеност - тези хора трябва да правят допълнителни разходи освен плащаните от тях здравни вноски. Преди време от Националното сдружение на общините ми бяха предоставили данни, според които държавата отделя средно по 22 лв. годишно на един жител на община Нови пазар и средно по 200 лв. на човек в столицата. При условие, че здравната вноска и там е 8%, и в София е 8%. Това е дискриминация за хората. От друго страна болницата в Нови пазар едва ли е получила такава подкрепа от държавата, каквато са получили държавните и университетските болници.
- Тоест този закон не решава наболелите проблеми в здравеопазването, а само е средство за спестяване на пари?
- Ние смятаме, че този този закон ще създаде още проблеми, ще задълбочи администрирането в системата и ще продължи закриването на малки лечебни заведения. Няма да реши дори бюджетни проблеми. Но никой не посяга и не смее да извърши реформа и да се намеси в управленито на онези големи 5-6 болници, които консумират големия ресурс. Какво стана със сливането на Транспортна болница с ВМА и МВР-болница? Министерството и министърът на вътрешните работи казаха "не", нещата бяха стопирани и вече никой не говори за това...
Не че и в столицата, или в големите градове достъпът до медицински услуги е по-лесен. Тук по икономически причини е ограничен достъпът на хората. Да не говорим за "футболизирането" на пациентите между болниците.