Промените в закона за достъп до секретни данни са "лов на ващици"

- Г-н Ерменков, в сряда Народното събрание прие промени в Закона за защита на квалифицираната информация на второ четене. По време на дебатите нарекохте парадоксални изискванията към кандидатстващите да ползват секретни данни. Какви са аргументите ви за това становище?
- Да, така е. Категоричен съм, че изискванията, които гласува мнозинството, прехвърлят границата на нормалността в една демократична държава. Наистина е парадоксално, когато кандидатстваш да получиш секретна информация, да бъдеш задължен, първо, да докладваш в какви организации членуваш. Припомням, че досега беше записано "в кои". Според мен по-добрия семантичен израз "кои" означава да ги изброиш поименно кои са, а "какви" означава, че може би, трябва да им предоставиш качеството какви са организациите - хубави ли са, лоши ли са, красиви ли са, публични ли са, без да си задължен да пишеш имената и наименованията им.
- Възмутихте се и от изискването хората, които искат достъп до секретни данни, да попълват анкетна карта, в която да пишат дали са принадлежали към някои структури.
- Това е по-страшното. В тази анкетна карта кандидатстващите за достъп до квалифицирана информация се задължават да попълват анкетна карта, в която да напишат дали са принадлежали към разузнавателните служби към Българската народна армия и към Държавна сигурност. Това е задължителен документ, който трябва да бъде предоставен в съответната комисия, за да може пък да получиш допуск. Всъщност това е едно безсмислено действие, защото и досега, когато човек пуска молба за допуск до секретни данни, комисията служебно проверяваше дали този човек е принадлежал, къде е принадлежал и как...
- Предупредихте, че промените дават основание за "лов на вещици". Защо?
- Има голяма разлика между това дали си бил агент, дали си бил сътрудник, или си бил щатен служител. Освен всичко друго така попълнена - да, съм принадлежал, или не, не съм принадлежал, води до изравняване на тези категории служител, щатен, агент, сътрудник. И в крайна сметка се превръща наистина в един "лов на вещици", защото по-нататък пък началникът на комисията въз основа вече на тази анкета може субективно да прецени, дали имаш или нямаш право, дали си или не си достатъчно надежден, за да имаш право на достъп до класифицирана информация.
Все ми се струва, че през 2016 г., 27 години след промените в България, да се занимаваме с това кой, къде и как е служил на държавата, е най-малкото недемократично. Освен всичко друго ми се струва, че ние някак си забравяме, че до 1989 г. е имало държава. И колкото и да звучи парадоксално, тогава държавата беше повече, отколкото сега. И тогава тези, които са й служели, би трябвало да бъдат също така уважавани, както и тези, които днес служат на това, което е останало от държавата. Така, че наистина за мен напъните на Петър Славов и на Методи Андреев са за да не ги забравят хората. И понеже нямат никакви креативни идеи, са тръгнали по деструктивния път да се самоутвърждават.
- Това не е ли нарушаване на човешките права?
- Да, това е абсолютно нарушаване на човешките права и не само. Това според мен е нарушаване на всякакви демократични норми на поведение и политика, тъй като, пак казвам, това, че ти си принадлежал към някои органи, не означава, че ти си престъпник и това ти е някакво обидно действие, което си извършвал навремето. Пак искам да подчертая, че 90 и повече процента от хората, които са принадлежали към определени структури, свързани с националната сигурност, са служели на държавата и на сигурността на тази държава. Признавам, че е имало много малка част, които наистина са изграждали своята кариера на гърба на другите, пишейки доноси срещу тях. Но не можем и не бива да слагаме всички в един кюп.