Прощаване с културата на министъра

Тези дни т.нар. министър на културата в оставка направи няколко прощални пиар акции. Размота се с каска на главата из руините на сакралния Лувър. Прочете пред медиите една специално поръчана възхвална декларация от творчески съюз за уникалната му народополезна дейност като глава на културата. И, разбира се, даде няколко пространни телевизионни интервюта в характерния си стил, при който, както знаем, не е задължително изреченията да бъдат завършенени и мисълта да е ясна.
Въобще - лафове, пинизи, вицове и лакардии: така премина 4-годишното министерстване, което Веждито сънуваше поне от 20 години. И което не случайно се осъществи точно при управлението на ГЕРБ. Културният министър е може би най-художественото олицетворение на настоящата власт в оставка. Смесица между парвенющина, байганьовщина, алчност, полуграмотност, плюс съответната доза маниакалност.
За четири години българската култура окончателно бе натикана в килера на държавата. Артистите и културните дейци преживяват с жалки подаяния. Закрити бяха театри, кина, оркестри. Заедно с министъра на финансите бе съсипан Националният дворец на културата. След скандалното, а както вече се оказва сега, и незаконното уволнение на дългогодишния му мениджър Христо Друмев, само за една година тази уникална културна институция натрупа 6 млн. лв. дългове под мъдрото ръководство на новоназначените професионални недоносчета. През седмицата министърът в оставка имаше и наглостта да увеличи надзорния борд на НДК с няколко души, за да назначи там доверените си хора от министерството. За последно десет, така да се каже.
В петък известният ни архитект Велислав Минеков заяви, че "щетите, които ГЕРБ нанесе върху културата, са огромни, поради което трябва да се намеси и прокуратурата". Той поиска незабавано новото служебно правителство спешно да направи ревизия на Министерството на културата. Което някои наричат и Министерство на строителните работи и ремонтите, защото това ведомство се занимаваше много повече с ремонтни и строителни дейности, отколкото с култура и духовност. Т.е. следва се пътят на парите. Целта е да се усвоят повече от финикийските знаци на полза джобу. За ремонти на сгради и помещения са похарчени десетки милиони левове от и без това крайно недостатъчните за култура финанси, твърди проф. Минеков. Направени са дори музеи, които нямат собствени експозиции.
Откъде идва тази страст по строителството на културния бос? Дали не е защото строителството е и част от семейния му бизнес? Известно е, че видният ни скулптор има няколко построени жилищни блока.   
Емблематичен пример е ремонтът на паметника на Цар Освободител. Велислав Минеков настоява да се изясни къде са отишли милион и четиристотин хиляди лв., защото при този проект според него забиването на един пирон излиза около 300 лв.
В това отношение примерите са много. За реставрацията на тракийската гробница в бургаското село Александрово например е отстранен екипът, който предлага да я направи за 28 хил. лв., и естествено е предпочетен другият екип, който предлага да свърши същата работа за 106 хил. лв.
"И моята сметка за ток е по-висока, и аз си броя парите!", изцепи се министърът, присламчвайки се към протестиращите на улицата срещу високите сметки. В социалните мрежи веднага се съгласиха с това твърдение, но уточниха, че по-вероятно е да си брои милионите. Някои припомниха например, че преди няколко месеца същият министър разправяше по медиите, че му омръзнало да праща семейството си на ски в Австрия.
Само след дни държавата ще се отърве и от министъра на културата, и от културата на министъра. Тогава той ще има много повече време, за да се отдаде изцяло на подобни развлечения. Горкият, в последните 4 години наистина много се преработи.