Просто дипломация?

В първия си коментар след резултатите от референдума във Великобритания тогавашният британски външен министър Филип Хамънд за n-ти път определи Русия като първостепенна заплаха за всички страни. Вместо да потърси отговор на въпроса защо мнозинството британци предпочетоха скока в неизвестното, той, верен на антируския хор, съзря дългата ръка на Москва. И по-рано Хамънд залагаше на яростната риторика срещу Русия - я заради украинската криза, я заради войната в Сирия. Доскорошният му ръководител Дейвид Камерън също не изневеряваше на този стил и използва обрисуваната с чудовищни краски Москва в кампанията си за оставане в Евросъюза. Стигна дотам, че приравни Путин и лидера на джихадистката групировка "Ислямска държава" - само те щели да тържествуват, ако Великобритания напусне ЕС.
Онзи ден новият британски министър-председател Тереза Мей звънна на Владимир Путин. Вчера външният й министър се чу с руския си колега. Всички са категорично неудовлетворени от нивото на сътрудничеството между двете страни. Трябва да се отбележи, че Мей ще участва и в тържествата по случай 75-годишнината от пристигането в Архангелск на първия британски Северен конвой по време на Втората световна война. Да припомним, че малцина световни лидери уважиха миналата година юбилейния Парад на победата в Москва! Дали на фона на поддържането на обтегнати с Русия отношения, чиито глашатаи са най-вече държавите от Източна Европа, подкокоросвани от задокеанските си братя, двете страни започват постепенно да свалят напрежението помежду си? Дали отвъд дипломатическия етикет и шикалкавене се крие реално развиделяване? Или пък Албионът иска да демонстрира, че ще остане ключов играч на международната сцена, макар и да се сбогува с ЕС? Или на Острова са прозрели, че конструктивният диалог е крайно необходим, въпреки неминуемите разногласия, пред общата заплаха в лицето на тероризма, затова прийомите на Студената война трябва да бъдат скътани дълбоко в килера?