Протестно

Десетки творци излязоха вчера на протест и тръгнаха от емблематичната за промените у нас градинка на несъществуващия "Кристал" в София, и поеха до парламента, за да кажат, че не искат Слави Бинев за шеф на парламентарната комисия за култура и медии. Не ги разколебаха призивите на Бинев, определен за шеф от партийната квота на Патриотичния фронт, да се види с тях, да се опознаят, пък после да му искат оставката.
Дотук протестът е напълно обясним, защото излезлите на жълтите павета български творци обявиха, че не искат "мутра" начело на културата в Народното събрание. Но за съжаление има едно много голямо "но" пред техния протест. Вярно е, че излязоха мнозина, но колко други уважавани творци не отидоха с тях - не защото не мислят същото, а за да се разграничат и от тези протестиращи. Защото това са същите тези хора, които със своите театрални пърформанси доведоха Слави Бинев до входа на НС и съзнателно или не, го възкачиха във въпросната "културна" комисия. Вярно е, че Бинев е пръв по рода си представител на своя вид, избран за това шефско място. Вярно е, че протестиращите творци и артисти са прави да искат другиго за този пост.
Но техният протест е някак неуместен, защото повечето от тях от години открито гравитират към различни части от коалиционния партньор на Слави Бинев от Реформаторския блок. Същият блок, който прие избора му по силата на политическата търговия и с чието участие бяха раздадени постове на министри и председателски места в парламента. Така любимият им Лукарски стана икономически министър, а протестиращият доскоро с тях Владимир Каролев - негов съветник. Не са един и два примерите, с които Реформаторите дадоха своята дан в чалгаджийското раздаване на постове в държавата. Затова днес протестиращите трябва да застанат срещу действията на покровителите си и да поставят още много имена в редицата след Бинев. Защото това е цинизмът в съвременна България - и магаре да влезе в парламента, би могло да оглави комисия. Стига да е коалиционен партньор на този, който раздава постовете.