Проучвали за шистов газ и след мораториума

Проучвания за шистов газ е имало и след въведения мораториум. Това заяви енергийният експерт Христо Казанджиев по време на състоялата се вчера в София конференция за диверсификация на енергийния пазар, организирана от Атлантическия клуб, съобщи Money.bg.
По думите му компания е направила откритие на залежи в областта на Враца, като е проучвала зони и около Ловеч. Според Казанджиев тази компания не е използвала фракинг, но не уточни как точно се е натъкнала на залежите.
Казанджиев смята, че въпросът за шистовия газ не е технологичен, а геополитически и от гледна точка на екологията няма никакви рискове за населението и околната среда.
Той даде пример с находището Тюленово в Добруджа, където са направени десетки сондажи, използващи фракинг, и там продължава да има земеделие, незасеганато от т.нар вредни ефекти от тази технология. Казанджиев уточни, че чрез фракинг се е добивал и конвенционален петрол, и газ у нас.
Британският посланик у нас Джонатън Алън, който е и енергиен директор за развиващите се пазари в Европа на официален Лондон, обърна внимание, че страната ни внася 37% от енергийните ресурси, от които има нужда. Той изтъкна, че този процент не е висок, тъй като средният в ЕС е над 50%. Проблемът според него е, че цялото количество идва от един източник - Русия. Алън добави, че във Великобритания цената на газа е два пъти по-ниска от тази у нас. Според него три са основните акцента, когато става въпрос за енергетика - сигурност на доставките, устойчивост и достъпност на цените.
По отношение на достъпността Алън заяви, че той и огромните сгради на британското посолство в България не трябва да плащат цени като всички останали, а поне 10 пъти по-високи. Той изрази позиция, че не трябва да има субсидиране за всички. Това не е необходимо, защото има хора, които могат да си позволят да плащат повече, а тези, които не могат, трябва да се подпомагат, смята британският посланик.
Алън изрази мнение и по въпроса за изграждане на нови ядрени мощности у нас. По думите му, ако се вземе решение за изграждането им, то трябва да бъде подкрепено от политическите лидери, което да му даде дълга и сигурна перспектива. Тогава и британското правителство може да се включи със своята експертиза по въпроса.


Има нужда и от "Белене", и от 7-ми и 8-ми блок на "Козлодуй"

Ако изпуснем сроковете за модернизация на 5-и и 6-и блок на "Козлодуй" ще имаме възможност да произвеждаме ток от вятър, слънце, мъгла и каквото си искаме. Тогава ще имаме ток по 30 евроцента, колкото плащат в Дания, но заплатите ни няма да са повече от 300 евро средно. Това заяви по време на форума енергийният предприемач и шеф на Риск Инженеринг Богомил Манчев.
 Той бе категоричен, че ядрената енергетика няма алтернатива по отношение на предсказуемост. Това е източник на електроенергия, който не изхвърля вредни емисии в атмосферата, както това се случва със въглищните централи. Колкото до "Белене", по думите му този проект никога не е бил с идеята да бъде изцяло държавен.
Според експерта от Риск Инженеринг Никита Христов до 2050 г. от експлоатация ще излязат съществуващите блокове на АЕЦ "Козлодуй", както и около 5 хил. мегавата от съществуващите в момента ТЕЦ. Това ще отвори необходимостта от нови 7 хил. мегавата. Допълнително анализите на Риск Инженеринг, ЕСО и Министерството на икономиката и енергетика, както и на международната компания NEVA показват, че потреблението у нас дотогава ще се увеличи с 45%. Това прави необходимост от още 2 гигавата мощности. Освен това страната трябва да предвиди и нарастващото потребление в региона, което допълнително отваря необходимост от още 1 гигавата мощности.
Така до 2050 г. страната ни ще трябва да открие поне 10 гигавата нови мощности. Това означава, че не само АЕЦ "Белене" е нужен, но и 7-ми, както и 8-ми блок на "Козлодуй", смята Христов.
Според него "Белене" може да заработи до 2020-2021 г. а 7-ми блок - до 2025 г. Но дори и след като заработят тези мощности, страната ни ще има нужда от допълнителни 6 гигавата, които отново могат да бъдат осигурени от ядрени централи.
Христов направи предположение, че до 2018 г. работещите в момента електроцентрали няма да могат да покрият пиковите товари, които се случват през зимата. Това дори е възможно да се случи още тази или следващата зима, допълни той.