Псевдореалност

Евросъюзът продължава да полага неимоверни усилия, за да затвърди все по-имагинерния си имидж. Защото това, което се случва в Брюксел, е далеч от действителността. Като че ли съществуват паралелни реалности - тази на високото европейско равнище, обитавана от евролидери и еврочиновнци, и тази на националните измерения и истинските настоящи проблеми на гражданите. Еврокомисията реши да стартира наказателна процедура срещу Унгария заради отношението й към бежанците, от Брюксел порицаха и Италия, Гърция и Хърватия. Видите ли, ЕК ги упреква, че не са успели да намерят ефективно решение на проблемите по регистрацията на мигрантите. Де факто Брюксел обвинява тези страни в провинения, които са следствия именно от бездействията на евролидерите по мигрантската криза. Къде са техните ефективни решения?
Факт е, че порицаните страни са допуснали пропуски и не са спазвали докрай европейските правила. Но оставени да се справят сами с огромния наплив по границите, без предприети адекватни мерки на общоевропейско ниво, как да действат? Как да се справи с проблема Унгария, след като фрау Меркел, ей така, реши и най-учтиво покани търсещите убежище в Германия, без да осъзнава последствията от наглед хуманните си действия? Впоследствие пък се вини Гърция, че ги пуска... Само приказки не са достатъчни, не го ли разбраха по високите етажи на Брюксел?! Разбира се, ЕК предлага мерки за справяне с кризата, но заради разногласия сред страните членки прилагането им се бави във времето. Друг е въпросът доколко тези предложения са ефективни.
А в същото време ЕС бил готов да предложи на Великобритания механизъм за контрол на имиграцията. Това не противоречеше ли на основните права и свободи на ЕС? Пред кошмара за Съюза да остане без един от своите членове, което би предизвикало ефекта на доминото, двойните стандарти явно са позволени.