Публиката е активен участник в изпълнението

Мария Принц завършва Висшето училище за музика Ханс Айслер - Берлин, в класа на проф. Рудолф Дункел. Специализира при Йорг Демус във Виена (1981) и Ивон Лефебюр в Париж (1982). Педагогическата си дейност започва в Цюрих (1982), а от 1987 г. е преподавател в Университета за музика и изпълнителски изкуства във Виена. Води майсторски класове в Залцбург, Япония, САЩ и у нас. Преди малко повече от година представи в зала "България" вокалния цикъл "Зимен път" на Франц Шуберт в изпълнение на Матиас Гьорне. Както ДУМА писа, публиката в София, Пазарджик и Стара Загора ще има възможност през юни да се наслади на "Хубавата Магелона" - вокален цикъл от Йоханес Брамс. Билетите за концертите са от 6 до 16 лв., а входът е свободен за студентите от музикалната академия и учениците от музикалното училище.


"Мартенски музикални дни" е най-престижният и качествен фестивал в България


- Как реагирате, когато казват, че сте сред най-изявените български пианисти, госпожо Принц?
- Имало е, има и много се надявам, че ще продължава да има редица изтъкнати, талантливи и вдъхновени български пианисти. Когато си спомня за имена като Антон Диков, Николай Евров, Марта Деянова и много други водещи пианисти в моето детство и юношество, и всички, които оттогава и до днес затвърждават положителния имидж на българската клавирна школа, не мога да не се радвам. Може би не е коректно да се каже за мен, че съм типичен представител на българския пианизъм, защото, макар и да съм родена в България, съм формирана като пианист предимно в чужбина - в Берлин и Париж, а вече над 30 години живея и работя във Виена. Така че коректното обозначение, което обикновено пише в биографията ми, е "Bulgaria born, Austrian pianist" - "Австрийска пианистка, родена в България".
- Свирите с водещи оркестри из цяла Европа, имате изпълнения с Виенската филхармония и партнирате с прочути диригенти като Рикардо Мути на Залцбургския фестивал, Сейджи Озава във Виена и сър Невил Маринър... Лесно ли се работи с такива имена? И кое за вас е по-важно - с кого сте на сцената или как реагира публиката в залата?
- Разбира се, много са важни хармонията и единомислието с партньорите на сцената. Тук искам да изтъкна особено сър Невил Маринър, който след баща ми е най-важната и тачена от мен фигура в моето музикално развитие и всяка среща на сцената с него (а съм имала щастието да имам многобройни такива) е безгранично вдъхновяваща.
Но публиката също е изключително важен фактор. Аз я чувствам като активен участник в изпълнението. И когато се получи магията между сцената и залата и слушателите тръгнат заедно с изпълнителя в това невероятно приключение, което е всяко велико музикално произведение, тогава изпълнителят е окрилен и емоцията се предава в двете посоки.
- Има ли места, където свирите по-емоционално или с по-голямо удоволствие, и такива сцени, на които се чувствате дискомфортно?
- Особено обичам да свиря във Weill Hall/Carnegie Hall в Ню Йорк, в Musikverein, на сцената на Щатсопера във Виена, където участвах в благотворителен концерт. Интересното е, че голямата зала на Festspielhaus в Залцбург, въпреки нейните над 2000 места, за мен е една много уютна сцена. Свирила съм в прекрасни съвременни зали в Япония. Дискомфорт ми създават силни климатици, които превръщат залите в хладилници, особено през лятото!
- Преподавате в Университета за музика и изпълнителски изкуства във Виена, водите майсторски класове в Залцбург, Япония, САЩ... С какво се различават студентите в тези страни от учениците ви в България?
- Мисля, че особено в днешни дни младите хора по целия свят са сравними и не се различават съществено. Би ми се искало младите пианисти в България да имат възможност да работят на по-качествени инструменти, защото е много трудно да развият чувството за звук на руините, на които са принудени да свирят.
- Имахте ли някакви опасения или притеснения преди концерта ви с Матиас Гьорне, с когото през февруари 2015 г. представихте на българската публика вокалния цикъл "Зимен път" от Шуберт? Как успяхте да постигнете такава впечатляваща симбиоза с този световно признат немски баритон?
- Притеснения има винаги, когато водя някой от колегите си в България, защото чувствам огромна отговорност всичко да бъде перфектно организирано, залите да са пълни, да не съм пропуснала нещо в подготовката на пътуването, настаняването и концертите. За щастие в музикално отношение хармонията с Матиас Гьорне никога не е проблем, просто сме на една вълна. Проблемите са прозаични - звънящи мобилни телефони в залата, шум от сватба или друго тържество в хотела или невъзможността да се намери ресторант без музика (Не знам защо в България се смята, че на хората няма да им е вкусно, ако не гърми музика! Има толкова малко истински тихи заведения!).
- Меломаните в София, Пазарджик и Стара Загора ще имат възможност през юни да се насладят на "Хубавата Магелона". Защо избрахте именно това произведение? Какви трудности и предизвикателства възникнаха при подготовката за концерта, представящ този цикъл на Брамс? Как се случи, че актьорът Калин Врачански има специално участие в проекта?
- "Хубавата Магелона" заема особено място в творчеството на Брамс. Произведението на Лудвиг Тик (немски писател и поет от края на ХVIII и началото на XIX век) се състои от разказвателен текст в проза и 18 романса, от които Брамс избира 15 за своя вокален цикъл, като запазва разказвателния текст. По този начин това произведение е по-скоро операта, която Брамс не написва, отколкото песенни миниатюри. Много от тези 15 романса са истински драматични сцени. Именно тази комплексност на произведението, което изисква и участието на драматичен артист, е предизвикателството на проекта.
Разказвателния текст преведох на български - това беше изричното желание на Матиас Гьорне. И съм убедена, че това прави проекта още по-атрактивен за българската публика, както и участието на толкова обичан артист, какъвто е Калин Врачански.
Много съм щастлива, че ще дадем възможност на публиката не само в София (на 21 юни от 19 ч. в зала "България"), но и в Пазарджик (на 22 юни от 18,30 ч. в зала "Маестро Георги Атанасов"), и в операта в Стара Загора (на 24 юни от 19 ч.) да се наслади на това произведение.
- Благодарение на вас на "Мартенски музикални дни" гостуваха емблематични имена от световните сцени. Вие самата участвате във фестивала в Русе със стилни и изискани програми. Как оценявате нивото на този форум, който се организира с минимален бюджет, в сравнение с други подобни прояви от този ранг?
- "Мартенски музикални дни" според мен е най-престижният и качествен фестивал в България. И аз безкрайно се възхищавам на организаторите му и най-вече на госпожа Ива Чавдарова, която наистина с минимални средства и малък брой сътрудници успява толкова години наред да поддържа високото ниво на фестивала. Много от артистите, в това число и аз, идваме на "Мартенски музикални дни", защото имаме пълно доверие на Ива Чавдарова и знаем, че тя прави всичко възможно, за да осигури оптимални условия за творческия процес.
- Лесно ли убеждавате невярващите, че Принц не е псевдоним, а истинската ви фамилия, която всъщност е на съпруга ви Алфред?
- Това просто е факт! Името Принц, както и Граф или Кьониг (цар) не е толкова рядко в Австрия.
- Дъщеря сте на известния български композитор и диригент Константин Илиев. Привилегия ли е този факт за вас или по-скоро отговорност? Налагало ли се е някога/някъде да доказвате, че не сте просто дете на прочут музикант, а имате собствен талант?
- Привилегия е човек да има такива родители, каквито имах аз, и съм много благодарна на съдбата, че имах щастието да израсна в такава атмосфера. Други привилегии в буквалния смисъл, слава богу, не е имало, а и родителите ми особено внимаваха да не попадаме в такива ситуации.
Отговорност - да, до днес. Това беше и една от причините да следвам в Берлин, където не бях дете на известен родител, а когато той идваше на гости, беше бащата на Мария. Фактът, че от 18-годишна възраст станах напълно самостоятелна и се справях сама с всички жизнени ситуации оформи в много положителен смисъл характера ми. И до ден-днешен се старая да не завися от никого и да разчитам само на себе си.