Публиката харесва и иска да гледа руски филми

Владислав Романов е руски сценарист, драматург и прозаик. Носител е на многобройни награди за кино и литература. Автор е на 33 романа, на детски книги, на повести и разкази, на 15 пиеси. Сценарист е на 25 игрални филма и сериала и на над 10 документални ленти. Ръководи Катедрата по тв режисура и драматургия в Московския държавен университет по култура и изкуство и Сценарната работилница във ВГИК (Висш държавен кинематографичен институт). Лауреат е на премията на Общоруския кинофестивал "Кино и литература" (град Гатчина) за най-добра драматургична разработка на темата във филма "Егерь" (2004), който бе показан преди дни в Руския културно-информационен център в София, където любезно отговори на въпросите на ДУМА.



- Владислав Иванович, какво е нужно, за да бъдеш добър сценарист - талант, шанс, съдба или много труд?
- Всички тези "съставки" са важни. Трябва да се работи, работи и пак да се работи...
- Ще разкриете ли как лично вие го правите? Как минава един ваш работен ден?
-  Ставам в 8 сутринта, а в 9 вече съм зад компютъра и спирам работата си чак в 11 вечерта... Бачкам яко - по 14-15 часа на ден, без да ставам от стола. По китайския хороскоп съм Бик и съм зодия Лъв. И вероятно това ми помага. Още повече че съм от Урал, роден съм в град Перм, издръжлив човек съм...
- Най-често кинаджиите ли харесват драматургичните ви произведения или се налага вие да убеждавате режисьорите, че си струва да заснемат филм по ваша творба?
- От доста време съм в професията. Бройката на филмите, заснети по мои сценарии, е над 30. Професор съм във ВГИК, където работя вече три десетилетия. Случва се да получавам по няколко обаждания на ден с предложения да напиша сценарий. След като спечелих наградата за драматургичен текст с "Егерь" ("Горски"), звъннаха ми петима доста известни режисьори, които искаха да заснемат филм по него. Но се доверих на шестия - Александър Цацуев, за когото това бе дебют. И не съжалявам. Мисля, че и публиката, която гледа филма, също.
- Държите ли лично да присъствате на заснемането на филмите по ваши сценарии?
- Всичко зависи от режисьора. Някои много държат да присъствам на снимките, а другите пъхат сценария под мишница и ми казват, че съм свободен от всякакви ангажименти (усмихва се). Понеже съм завършил и режисура в Театралния институт, зная какво точно се очаква от мен като сценарист.
- Кое е най-важното, на което учите студентите си?
- Непрекъснато им повтарям, че трябва да развиват фантазията и въображението си. Това е най-важното. Когато формирам своя клас от кандидат-студенти - тази година от 108 души взех 10, гледам дали притежават такива качества. Ако ли не, препоръчвам на младите да се занимават с нещо друго, а не да се насилват да пишат сценарии. Ако липсват фантазията и въображението, какъвто и да е човекът, каквото и да се опитва да съчинява, нищо няма да се получи.
- Преди време имаше изискване кандидатстващите за сценаристи и режисьори да не са веднага след училищната скамейка, да имат поне 2 години стаж...
- Сега това отпадна. И добре, че стана така. Стажът е важен, но не е определящ фактор. Безусловно, важно е да имаш определени знания и опит, но те идват с годините. Личи си дали човекът е наясно с основите на драматургията. Не е достатъчно да бъдеш прозаик - взех един такъв студент и сега и двамата се мъчим (усмихва се). Все не иска да мине на езика на драматургията! Трябва да имаш и работоспособност. Понякога връщам студентите, карам ги да преправят своите сценарии, да напишат поне 5 варианта на текста. Някой ми казва - все пак не мисля, че така трябва да бъде. А аз му предлагам - добре, може би не ги виждаш нещата, както ти препоръчвам, но дай все пак да поиграеш по моя танц, а? Как се играе балет? Все пак си има класически стъпки... В драматургията има неща, през които трябва да минеш. Направи ги и продължи нататък...
- А кой е първият читател и най-обективен критик на вашите произведения?
- Смятам, че да пишеш е като да обичаш, не ти трябват свидетели, критика или съд. Наясно съм кога съм написал нещо добро и кога трябва да поработя още. Познавам недостатъците си и не ми е нужен страничен поглед. Липсва ми неувереност, че пиша не това, което трябва. Вече съм на стадий, когато всичко ми е ясно и понятно. Само времето не ми достига (усмихва се).
- Какво според вас е най-важното в един сценарий?
- Знаете ли какво означава самата дума? Това е историята на конфликтите - най-краткото и най-прекрасното определение на сценарий. А драматурзите именно с това и се занимават: разказват историята през призмата на конфликтите. Прозаиците могат да пишат както си искат, да започнат от вчерашния ден и да минат към основното събитие след 30 страници. Драматурзите нямат това право. Ние започваме от най-главното, от основното събитие, хващаме бика за рогата и с песента напред!
- Подпомага ли днес държавата развитието на младите? Какво се случва например със студентите ви, след като завършат ВГИК?
- По мои наблюдения, не повече от двама-трима от 10 души от випуска ми остават в професията и се занимават със сценарии. Доста от абсолвентите стават журналисти, други - писатели. Да си сценарист, от една страна, е доста интересна, благодарна и благодатна работа, от друга, изисква много опит, внимание и пределна концентрация.
Наскоро В.В. Путин е подписал указ за отпускане на средства за създаването от випускниците на ВГИК на 3 игрални, 3 анимационни и 3 документални филма. Като само за един игрален филм се дават 2,5 млн. евро! Това е просто фантастика! Последният филм, в който съм работил, е бил с бюджет 1,3 млн. евро. Така че направете сравнение. Построена е вече и новата, 13-етажна сграда на ВГИК, където всеки факултет ще има собствен етаж, с по 3 кинозали и студия, оборудващи се в момента по последна дума на техниката. От 1 септември се надявам да се занимаваме със студентите вече в този уникален кинематографски вуз, какъвто надали има в други държави.
- Как ще коментирате наскоро приетия в родината ви указ за задължителното 20-процентово присъствие на руски филми в афиша на всяко кино в страната?
- Зрителите в Русия искат и обичат да гледат отечествено кино. Разбира се, това не се решава радикално, когато само една пета от показваните филми са родно производство. Но на фона на предишните 14 процента 20 на сто все пак е увеличение, нали? Киноразпространението обаче при нас е изкривено, защото се следват повелите на лобистите на американското кино. Някои си мислят, че холивудските продукции са панацея за всички беди. Аз също написах сценарий за "Мирамакс". Колегата ми Джон Рипли, класикът на американската драматургия, каза, че много го е харесал. И въпреки че почти нищо не е пипал по сценария ми и е дописал само една сцена, ми обясни, че в надписите на филма задължително трябва да присъства името на холивудски сценарист, иначе зрителите няма да искат да го гледат. Това, разбира се, са врели-некипели! Но по този начин в Холивуд защитават авторските си права и предпазват пазара си от инвазията на чужденци.
- Жерар Депардийо вече е руски гражданин. Ще повлияе ли това по някакъв начин на развитието на киното в Русия?
- Той е добър актьор, симпатичен човек и ми е много приятно да чувам, че обича Русия и нашата култура. Знаете, че и преди да получи руско гражданство, той се е снимал в "Завистта на боговете" на режисьора Владимир Меншов и в други руски филми. Както и много други чуждестранни актьори. Режисьорите трябва да могат да избират не само сред местни артисти, а и да снимат навсякъде, където искат. В този смисъл подкрепям творческата свобода в различните й варианти.
- Вие самият какви филми обичате да гледате, какъв жанр предпочитате?
- Моят любим писател А.П. Чехов е казал: "Всички жанрове са добри, освен скучните." Затова обичам хубавите филми - онези, които преди всичко разкриват човешките драми, разказват за съдбите на хората.
- Руският писател Юрий Тинянов, творил до средата на ХХ век, е смятал, че да се занимаваш с литературно творчество е все едно да ходиш по дъното, обут с ботуши от олово...
- Напълно съм съгласен с тези думи! Непрекъснато говоря подобни работи на студентите си. Като гледам момичетата, тези крехки създания, които са 75% от учениците ми, трудно ми е да си представя как те ще обуят оловни ботуши, камо ли как ще вървят с тях по дъното... Нужни са издръжливост, сила на духа и постоянство!