Пустите клисурци...

Китното градче Клисура е закътано в пазвите на Средна Стара планина, където река Стряма тръгва на Изток. Запазило се е едно предание, според което някога това градче се намирало на около 4 км в местността "Старата клисура" или "Селището". Османлиите преселили жителите на някогашното селище на това място, за да охраняват прохода. В източниците се съобщава, че по големите пасища са пасяли над 50 000-60 000 овце, кози и едър рогат добитък. Трудолюбивите клисурци годишно произвеждали по 130 аршина шаяк, шиели дрехи. Годишно търговците тръгвали из пределите на османската империя с 20 кервана по 15-30 коли, натоварени със стока. През 1856 се открива мъжкото, а през 1857 женското класно училище. През 1869-а се създава и читалището. Тук работи известният български просветител и родолюбец Христо Г. Данов.
Не случайно апостолите на 4-ти революционен окръг Панайот Волов и Георги Бенковски се отправят към това будно селище, пристигат още на 15 януари 1876 г. и основават таен революционен комитет. Източниците съобщават, че в състава на комитета влизат млади будни младежи патриоти; Петър Павурджиев, Хр. П. Попов, Хр. Г. Труфчев, Стоян Почеков и Хр. Драганов. Не след дълго в комитета се включват и завърнали се младежи от революционната емиграция: Никола и Харалампи Караджови, Филип и Григор поп Божкови, Андон Балтов, Власаки Иванов и др. Започва активна пропаганда и трескава подготовка за въстанието. В народното дело се включва почти цялото население на Клисура. Клисурци участват в работите на първото Велико народно събрание в Оборище чрез своите делегати Никола Караджов и Антон Балтов - влиятелни и уважавани младежи. Никола Караджов е избран за член на комисията, натоварена да състави плана на въстанието и възванието към българите.
Преждевременното избухване на въстанието поради предателство на делегата от село Балдово Ненко Терзийски, който издава решенията на събранието на османлиите, заварва Никола Караджов в Копривщица. Той е свидетел на събитията, свързани с избухването на въстанието, атаката на конака, възторга и опиянението на копривщенци от жадуваната свобода. Той е първият делегат от събранието в Оборище, който се подписва под текста на "кървавото писмо" на Т. Каблешков. Веднага тръгва за Клисура. Пристигнал в дома си, още от вратата той извиква;" Майко, жено, елате да ви прегърна. Днес е свят и най-големия ден за българския народ. Видях как досега мирният народ дигна ръка да се бие против многовековния народен враг, видях как се проля вражеска кръв. Минутите са усилни и славни и колкото по-крепко и по-горещо ви прегърна, толкова по-скъп спомен ще остане от този свят. Пригответе се за големи изпитания. Жребият е вече хвърлен. Ако злата съдба не ми позволи да изляза жив из великата борба, която се захваща, погрижете се да ме замести това малко дете. Не плачете, ако умра, не ще умра само аз. Делото е велико и иска много жертви..." След това отива в училището и обявява въстанието за избухнало. Когато влиза сред насъбралото се множество, запява с пълен глас широко популярната днес революционна песен: "Боят настана, тупкат сърца ни". Веднага след събранието е сформиран военен съвет от 11 души с председател Н. Караджов. Въстаниците от Клисура първи последват своите братя от Копривщица. Около 300 души предани на делотo патриоти се зaемат с организацията на отбраната на града. От 20 до 25 април клисурските въстаници изживяват възторга и опиянението от свободата, както в столицата на въстанието Панагюрище и други въстанали селища в 4-ти революционен окръг. На огневата позиция в "Зли дол" е разположена батареята от черешови топчета. Взема се решение за изпробване на оръдията. Иван Танков - с прозвището Боримечката, с висок гърлест глас предупреждава жителите на Клисура, че топчето ще пукне (за да не се изплашат жените и дечурлигата). В същото време в Карлово Тусун бей събира и организира своите пълчища от башибозуци и на 26 април се насочва към Клисура. Зашитниците на града изпращат куриери до Копривщица да искат подкрепления. Към обяд Тусун бей организира своите сили за среща с въстаниците от "Зли дол". Въстаниците откриват огън. Близо час и половина продължава ожесточеното неравностойно сражение, както по отношение на живата сила, така и по качеството на въоръжението. Гордите и смели клисурци проявяват върхов нечуван героизъм, чест и достоинство. Източниците събщават за героизма на една жена - Цана Козинарова. Мъжът й е на бойните позиции на "Зли дол". Тя е без оръжие, но е запомнила неговата заръка - да не се предава жива в ръцете на османлиите. Башибозуците се насочват към нейната къща. Като лъвица тя е събрала край себе си четирите си невръстни дечица, а те, изплашени и в плач, се притискат в своята закрилница. А гордата българка със сълзи на очи, подобно на Кочо Чистеменски, милвайки и целувайки за последен път свидните си рожби, едно по едно ги пуска в кладенеца. Накрая с най-малкото - пеленачето, притиснала го до гърдите си, скача в студените и дълбоки води на кладенеца... Всички останали в селището били посечени живи по най-жесток и зверски, неприсъщ на човеци варварски начин. Клисура с всичките нейни 300 къщи е изпепелена и разрушена до основи. Клисура е подходящо място за туризъм и за уроци по родолюбие за всички възрасти. Всяка година на 1 май в града се чества годишнината от избухването на Априлското въстание с концерт-заря и възпроизвеждане на битката при "Зли дол".