Рабани - афганистанският президент, който никога не е имал истинска власт

АФП

Бившият афганистански президент Бурханудин Рабани, загинал при самоубийствен атентат в Кабул, беше видна фигура на антисъветстката съпротива, върнал се на политическата авансцена преди година начело на съвет, на който бе възложено да преговаря за мир с талибаните. Седемдесет и една годишният Рабани беше последният признат от ООН афганистански държавен глава, преди талибаните да завземат през 1996 г. властта в Кабул.
Президент през четирите години на кървавата гражданска война между военачалниците на муджахидините, разрушила отчасти Кабул, властта на този таджик от Северен Афганистан винаги е била оспорвана от лидерите на пущуните - най-голямата етническа общност в страната, към която принадлежат някогашните крале и талибанските водачи. Като мнозина други афганистански военачалници, той според множество доклади на неправителствени организации също е участвал в нарушения на човешките права, преди в края на 2001 г. да се присъедини към подкрепеното от Запада правителство.
Избран през 1992 г. при падането на просъветския режим три години след изтеглянето на Червената армия от Афганистан, Рабани никога не е притежавал реална власт. Неприеман от пущуните, в страна, привикнала с войната, Рабани беше засенчван също от военачалниците, на първо място от своето бивше протеже и министър на отбраната, таджика Ахмад Шах Масуд - "Лъва от Панджшир", героят от антисъветската, а после и антиталибанската съпротива, убит два дни преди атентатите в САЩ на 11 септември 2001 година.
Роден през 1940 г. във Фаизабад, провинция Бадахшан (Североизточен Афганистан), Рабани напуска склоновете на планините Хиндукуш, за да се посвети на научна кариера. След обучението си в Кабул, а после в престижния ислямски университет "Ал Азхар" в Кайро, през 60-те и 70-те години на миналия век той оглавява умерено ислямистко и антикомунистическо университетско движение. През 1971 г. Рабани поема ръководството на "Джамиат-и-Ислами" ("Ислямско общество"), но комунистите го принуждават да замине в изгнание в Пакистан. След съветската инвазия през 1979 г. партията му играе централна роля в джихада срещу Червената армия, но над Рабани бързо надделяват двамата му военачалници - Ахмад Шах Масуд в долината на Панджшир, на север от Кабул, и Исмаил Хан, базиран в околностите на Херат (Западен Афганистан). При рухването през 1992 г. на установения от Съветския съюз режим Рабани се връща в Кабул и през юни поема президентския пост. Обсаденият Кабул впоследствие попада под атаките на различни военачалници и властта на Рабани се оказва илюзия. Убити са хиляди цивилни.
През 1996 г. Рабани е свален от власт от талибаните - "студентите по теология", които връщат сигурността в изтерзаната от годините на сражения столица. Заради тяхното стриктно тълкуване на ислямския закон и гостоприемството, оказано на Осама бен Ладен обаче, те не са признати от ООН, а след атентатите от 11 септември 2001 г. биват свалени от власт от оглавените от САЩ военни сили. Още на 12 ноември същата година с прогонването на талибаните от Кабул Рабани се връща в столицата, сякаш нищо не се е случило, и дава многобройни пресконференции, държейки се като единствен президент на страната. Под натиска на младата гвардия, както и на международната общност, най-накрая той се съгласява да предаде на 22 декември 2001 г. правомощията си на пущуна Хамид Карзай. Оттогава като член на афганистанския парламент той живее в Кабул, където бизнесът на клана му процъфтява.
На 10 октомври 2010 г. той е предложен от Хамид Карзай за председател на новосъздадения Върховен съвет за мир, натоварен да влезе във връзка с талибаните и да намери решения, с които да се сложи край на войната. До момента обаче тази инстанция не е постигнала пробив и досега талибаните остават официално против всякакви преговори.