Работата по правата на човека никога не спира

Таня Йовева

Кати Бъртън работи в дирекция "Комуникации" на Съвета на Европа. Живее в Германия, всеки ден пътува до офиса си в Страсбург. Има семейство, хубав дом и голяма градина, в която отглежда зеленчуци, обича да домакинства, а в свободното си време свири на пиано, кара ски, плува и медитира с различни йога практики. На семинар, организиран от МТСП, Съвета на Европа и кампанията "ДОСТА" на съвета за журналисти, пишещи по проблемите на ромите, Кати Бъртън бе модератор по тези проблеми, които са част от работата й в европейската организация.


- В детството си сте мечтали да бъдете журналист, но родителите ви са ви насърчили да учите литература в университета. Как станахте журналист все пак?
- Започнах работа в малките регионални вестници едва на 18 г., живях в Йоркшир, област в северната част на Англия. В тази страна журналистика се научава чрез схеми за чиракуване и съм работила три години, преди да стана старши репортер и да се преместя в националните всекидневници. Постепенно успях да се изявя и да поема ангажименти в няколко агенции, вестници и радиостанции - в "Гардиън", Ройтерс и Би Би Си. След това реших да се върна към обучението и да завърша европеистика в университета Брадфорд и политически науки в Института в Тулуза, Франция. През цялото време обаче работих като журналист, но вече с акцент върху политологията. През 1990 г. станах говорител на британската Лейбъристка партия в Европейския парламент. Живях и работих в Брюксел до 1995 г., след това се преместих в Страсбург, където започнах работа в офиса на Съвета на Европа - отначало в пресцентъра, който обхваща района на Югоизточна Европа. През 2010 г. бях назначена като говорител в "Медиа Дивизия".
- Имате издадени и книги.
- През 2004 г. излезе първата ми книга за това как да работим с медиите на международната сцена със заглавие "Ръководство за ефективни връзки с обществеността". Освен това преподавам в университета в Сиракуза, а имам курсове и в университета Станфорд по магистърските специалности. Обичам работата си, защото тя ми дава шанс да имам някакъв принос за подобряването на правата на хората и за уважението между тях. Използвам активно познанията си и моя опит в комуникациите. Намирам, че е много добре хората да се събират заедно и да общуваш с тях чрез средствата на журналистиката - чрез репортажи например. Журналистиката е една много интересна професия, защото тя дава привилегирован достъп до хората. Интервюирала съм Маргарет Тачър през 1979 г., преди тя да стане министър-председател, и съм се срещала с много премиери и президенти. Имах щастието да се срещна и с Далай Лама, както и с епископ Дезмънд Туту от Южна Африка. Това са хора, които уважавам и им се възхищавам. Те работят много, пътуват и се стремят да създават разбирателство и мир в техните собствени общности.
- Разкажете нещо повече за работата си в Съвета на Европа?
- За мен е чест да работя в Съвета на Европа. Той организира към момента сътрудничеството между 45 държави-членки. Да припомнимв и това, че основните му цели са да защитава човешките права, да намира решения на проблемите на обществото, свързани с етническите малцинствени групи, с ксенофобия, нетолерантност, запазване на околната среда, биоетика, спин, наркотици, клониране, организирана престъпност; да засилва социалното сближаване, социалната защита и равното третиране; да насърчава заетостта, обучението и правата на работещите; да закриля ефикасно най-уязвимите социални групи и да се бори срещу дискриминацията; да заздравява европейското сътрудничество по отношение на миграцията и да съхранява европейската културна идентичност и многообразието, да насърчава развитието на човешките ценности.
Тази мисия е много важна днес, в момент, когато променяме нашия подход по време на реформата, която ще направи работата ни по-ефективна. Съветът на Европа е сложна машина и много важно е за хората да знаят и разбират това, което правим. Моята работа е да събирам всички стойностни послания от широката аудитория и да съдействам за създаването на по-толерантен свят. Работата по правата на човека никога не спира, това е важен и отговорен процес, трябва да се провеждат различни прояви, за да се разказва на хората повече за техните права и възможности.
- Какви са впечатленията ви от България и хората, с които се срещнахте?
- Била съм много пъти в България. Имам добри приятели в страната и в моя екип в Съвета на Европа са включени българи. Особено ценя културата на България, гостоприемството на българите и тяхната упоритост. Страната ви се характеризира с много исторически забележителности и природни красоти. Затова на човек му се иска, ако веднъж е посетил тази страна, да се върне отново.