Работодатели оспорват в съда размера на минималната заплата

Три работодателски организации са подали жалба във Върховния административен съд (ВАС), с която оспорват постановлението на Министерския съвет (МС) за увеличението на минималната работна заплата за страната за 2015 година. Съобщение, както и жалбата до ВАС, са публикувани на сайта на Българската стопанска камара (БСК).
БСК, Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и Българската търговско-промишлена палата (БТПП) се обявяват против постановление 419/2014 на МС за определяне на нови размери на минималната работна заплата за страната (обнародвано в ДВ 105/2014), което те оспорват изцяло като незаконосъобразно. Според работодателите има съществено нарушение на административно-производствените правила, поради което настояват постановлението да бъде отменено.
С постановлението са определени нови размери на минималната работна заплата за страната - 360 лв. от 1 януари 2015 г. и 380 лв. от 1 юли 2015 г. Определени са размери на минималната часова работна заплата и са уточнени източниците за осигуряване на необходимите средства за увеличението. Постановлението не е обсъдено от Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) преди приемането му, се посочва в жалбата до съда и се припомня, че според Кодекса на труда (КТ) държавата регулира трудовите и осигурителните отношения след консултации с представителите на работниците и на работодателите, а тристранният съвет е органът, който осъществява сътрудничеството и консултациите.
Работодателските организации изтъкват, че Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) не е свикван с дневен ред, включващ определяне на нов размер на минималната работна заплата, и проектът за постановлението не е обсъден преди приемането му. Затова според работодателите са нарушени чл. 3 ал. 2 от КТ и процедурата за взимане на решения, установена в Правилника за организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество.
Задължителността на процедурата по чл. 3 ал. 2 от КТ относно минималния размер на работната заплата означава да се проведат консултации с представителните работодателски и синдикални организации по подготвения конкретен проект за подзаконов нормативен акт, припомнят жалбоподателите. Наличието на принципно обсъждане по този въпрос между социалните партньори преди представяне на този проект не изключва задължението за водене на консултации след съставяне и представяне на конкретния подзаконов нормативен акт, изтъкват работодателите. Неспазването на тази процедура представлява съществено нарушение на императивни  административно-производствени правила, категорични са работодателските организации.
Те смятат, че има основания за отмяна на постановлението като незаконосъобразен подзаконов нормативен акт. Освен това посочват, че са признати за представителни организации на работодателите на национално равнище и имат правен интерес от настоящата жалба.