Радостина Николова: Българският фолклор е красив и стойностен

РАДОСТИНА НИКОЛОВА е родена в София. Дарбата и обичта към българския фолклор наследява от своята баба - народна певица, на която е кръстена. Започва да се занимава с народна музика от 6-годишна възраст при прочутата певица Гуна Иванова. Завършва Националното музикално училище "Любомир Пипков" с народно пеене в класа на Нелка Петкова. След това се дипломира в Нов български университет с музикално изпълнителство - народно пеене, и втора специалност "Връзки с обществеността". 
През годините e участвала в различни хорови формации, печелила е множество отличия на конкурси и фестивали, включително на "Пирин фолк", където пред 2023 г. е удостоена с първа награда с песента "Пиринска душа" по музика и аранжимент на Светослав Лобошки и текст на Дешка Петрова в конкурса за нова авторска песен. През 2022 г. издава своя дебютен албум "Идвай, либе" с 15 песни. Има много турнета, участия и телевизионни изяви и в чужбина - Италия, Финландия, Словакия, Гърция, Северна Македония, Сърбия.
 
- Радостина, новата Ви песен и видеоклип - "Жени се, Радо", вече е достъпна в ефира на Фен фолк ТВ, в ютюб и в дигиталните платформи. Защо и как се роди идеята да представите точно тази песен?
- Тази песен я знам от много малка и реших да запиша своя интерпретация, разбира се, с модерен аранжимент, отново в стилистиката на българския фолкор, за което заслуга има композиторът Сашко Митковски. И предишните ми песни някак са свързани със същата тематика - "Ожени се, мили сине", "Сватба в Пирина", и сега "Жени се, Радо".

Подхванала съм този музикален разговор за един от най-хубавите моменти в живота с огромна радост и се надявам хората да я усещат, да провокирам усмивка и в тях. Вярвам, че артистът не е просто изпълнител, а разказвач на истории, в които оставя душата си. И точно тя го свързва с неговата публика.
"Жени се, Радо" е по народни музика и текст, но самото изпяване изискваше дълги репетиции и доста работа в студио. Клипът, който снимахме в село Лещен - красиво и историческо място, с много символика и старинна архитектура, стана много цветен. В него участва Неврокопският ансамбъл за народни песни и танци от Гоце Делчев с хореограф Тодор Цветков - млади хора, без чието надиграване енергията на песента нямаше да е същата. Стайлингът е дело на Ваня Борисова, с която работя от години. Изработените от нея тоалети предават по супер свеж начин символиката на този хубав празник. 

- От дете сте расли сред музика, явно и генът си е казал думата, но от 6-годишна вече започвате сериозно да се занимавате с пеене, като взимате уроци при именитата народна певица Гуна Иванова. Разбирахте ли още тогава, че в бъдеще ще се отдадете на този свой талант или просто Ви беше приятно и интересно да пеете, да изучавате фолклора, обичаите, традициите, за които се пее в много от песните?
- Попаднах в школата на Гуна Иванова на 6 години и имах честта да навлизам във фолклорното пеене с много талантливи деца, сред които Ива и Велислава Костадинови, с които сме израснали заедно и сме пели по много фестивали, на много сцени.

Още от мъничка усетих, че това е нещото, което ми доставя огромно удоволствие и с което ще се занимавам. За да изпълняваш тази музика, трябва да я разбираш, а именно това правеха и моята баба, и Гунчето - да ми обясняват текстовете, каква е историята на самата песен, откъде е тръгнала. Магията на фолклора ме заплени и до ден-днешен, след толкова дълъг път - и в Музикалното училище "Любомир Пипков", след това в НБУ, отново с профил "Народно пеене", та до ден-днешен в моя самостоятелен път като артист на "Диапазон рекърдс".

- Гуна Иванова каква роля изигра, за да вземете решението да се посветите на изпълнителското изкуство?
- Тя ми е дала много. Благодарение на нея овладях фолклорното пеене като орнаментика и като звучене. Както за мен, така и за всички останали деца, тя е била като родител. Напътствала ни е и по такъв начин ни предаваше самия фолклор, че го обиквахме все повече с всяка репетиция. До ден-днешен, когато се видим, си спомняме с умиление за много моменти, които сме преживели заедно, как съм тръгнала, какво съм изпяла. Първата песен, която изпях пред нея, беше "Цъфнало цвете шарено". И имам много ярък спомен как тя ми каза: "Брей, какво звънливо гласче! Хайде сега изпей втория куплет, хайде и третия, сега изпей песента, както аз я изпълнявам..." Много съм й благодарна за тези дълги години, когато е била мой преподавател!

- Изпълнявате предимно песни от Шопската и Пиринската фолклорна област - защо?
- Шопската фолклорна област ми е вродена в кръвта, тъй като моята баба и дядо са от този регион, от село Прибой, около Радомир, точно в сърцето на Граово, на граовската песен, на шопското надпяване. И първите ми песни, които са от този стил, научих точно там, по начина, по който трябва да бъдат изпълнени.

Те са много близко до мен като звучене и като изпълнение. Впоследствие започнах да пея и македонски песни, защото са много популярни, хората лесно ги запяват. И те също като тематика, като звучене, са близки до мен. И двете фолклорни области са ми на сърце и изпълнявам песните им с удоволствие.

- С кои от нашите знаменити народни певици чувствате духовна и творческа близост, черпите опит, съвети?
- В Музикалното училище, когато изучавахме песните на различните фолклорни области, съм успяла да се докосна до имена като Олга Борисова, Павлина Горчева, Лиляна Галевска, изпълнителки точно от моята фолклорна област - Граовската, Шопската. Тук отново ще спомена и прекрасната връзка с Гунчето, която също ми е дала много и продължавам да се обогатявам от нейното творчество и предаване на фолклора. Когато изучава песните на тези знаменити имена, всеки млад изпълнител може много да научи и за в бъдеще да изпълни песента по свой собствен начин, но и да запази автентичното звучене.

- Били сте част от различни формации - пели сте и традиционен фолклор, и осъвременен, смесен и с други музикални жанрове. Надделява ли нещо от това или Ви е еднакво любимо да пеете изворен фолклор, както и народни мелодии със съвременни аранжименти?
- Напоследък наблюдавам тенденцията, че младото поколение започва да слуша фолклор чрез етнопопа - жанр, в който традиционните ритми се смесват с по-модерни елементи. Дори и аз създадох две такива песни - "Самодива" и "Дей мома, дей". Но аз се стремя да създавам музиката си в традиционното звучене и дори и по този начин младите я слушат и се влюбват в песента. След като си българин и си закърмен с нашите обичаи и история, няма как да не харесваш народната песен.

- Участвате в школата към "Мистерията на българските гласове" и работите с проф. Дора Христова.
- Преди доста години хорът обяви кастинг за нови гласове, на който от стотици участници бяхме допуснати напред само девет момичета. И до ден-днешен си помагаме, подкрепяме се, изучаваме репертоара на хора. Това за мен е сбъдната мечта, тъй като този хор е прославил България по целия свят и се радвам, че съм част от него.

- Явявали сте се и сте печелили отличия на престижни фестивали, конкурси, както и на "Пирин фолк", където през 2023 г. взехте първа награда с песента "Пиринска душа". Тези успехи по какъв начин Ви влияят?
- От малка, когато съм се явявала на конкурси, моите родители по такъв начин са ме възпитали, че не наградата е най-важното, а самата изява - някой да те види, да те оцени. Отивала съм с нагласата, че ще се запозная с много хора, ще чуя много песни, което ще ме обогати като артист. Разбира се, наградите радват всеки изпълнител. 
Имах такъв момент на благодарност и щастие през 2023 г., когато спечелих първата награда на "Пирин фолк". За мен това беше най-голямото признание, тъй като е много трудно човек да създаде авторска песен и да представи себе си по най-добрия начин. Оценката на журито беше важна, но най-важното е реакцията на публиката - да видиш хората как се радват, как запяват твоите песни, как танцуват. Това ми доставя най-голямо удоволствие, когато пътувам и се срещам с хората. Може би тези награди обогатяват биографията на артиста, но лично за мен като усещане най-важната оценка е на хората, да те харесат като изпълнител и да имаш тяхната подкрепа. А за да стигнеш дотам, се изисква много труд, много репетиции, много време, което всеки артист отделя, също и подкрепата на близките и любимите хора. И тази оценка носи удовлетворение.

- С кои композитори, автори на текстове, аранжори по отношение на песните и екип за заснемането на видеоклиповете работите? 
- Много се радвам, че работя с различни композитори и текстописци, хора, с които през годините създадохме близки и приятелски отношения. Стремя се всяка песен да има разнообразие в звученето, да работя с конкретни хора, но различни за всяка фолклорна област. Работя със Светослав Лобошки, с Валери Димчев, Сашко Митковски, текстописци като Христина Димова, Дешка Петрова, лека й пръст - Надежда Захариева, много талантливи хора, които с всяка песен влагат собствен почерк и е различна в моя репертоар. Много им благодаря, че отдават своята енергия и талант в моята музика. За всяка песен, която реша да създам, се допитвам и до моя музикален продуцент - г-н Ненчо Касъмов, който ми дава много добри съвети и ме насочва да направим всичко по най-добрия начин. За което съм му много благодарна.
Когато правя видеореализация на нова песен, работя с хора, с които се познаваме от много време и които ме предразполагат да се отпусна и всичко да се получи по най-красивия и естествен начин. Самата подготовка за снимките е много дълга: да се прецени каква да бъде хореографията - в танците много пъти и аз съм се включвала, тъй като във времето съм участвала в различни любителски школи и наистина ми е на сърце да се занимавам с народни танци. И трябва да се изяснят идеите: къде да бъде заснет клипът, дали да има някакъв разказ в реализацията, много са елементите, докато се появи завършен продукт. 
Снимайки "Жени се, Радо", успяхме да уловим прекрасно време, природата беше разцъфнала много красиво. Надявам се хората да харесат клипа и песента и да си я пеят и на техните сватби.

- Какви теми Ви вълнуват и Ви привличат към дадена песен? А какви най-силно въздействат на хората, които Ви гледат и слушат?
- При всички водещата сила е любовта. Прави ми впечатление, че хората обичат песни за любов, за силата на майчината обич, патриотични песни. Една песен от моя репертоар - "Магичната българка", когато изпълнявам на мои участия, хората се хващат на хорото, вдигат един трибагреник и наистина се чувстват горди българи. Стремя се в моя репертоар да има за всеки по нещо, но наистина на първо място е любовта към всичко, свързано с българското.

- Пътували сте по света, за да представяте своето изкуство - как през Вашия поглед и усещане се приема българският фолклор от хората извън страната ни? Имате ли някакъв по-емоционален момент, спомен, който Ви вълнува и днес?
- Когато съм представяла българския фолклор в чужбина, има много българска публика, но и чужденци. Те остават в захлас, слушат, не разбират какво се пее, но самата музика и звучене ги заинтригуват. Няма да забравя - преди около 6-7 години имах удоволствието заедно с трио "Булгарина" към ансамбъл "Чинари", с които дълги години работихме, да изнесем концерт в Рим. След концерта при нас дойде едно младо семейство, които ни прегърнаха и се разплакаха. Споделиха, че за първи път чуват такава музика - с такива орнаменти, с такива инструменти. И до ден-днешен си пишем с тях от време на време. 

- Притежавате ли старинни носии или всичките Ви сценични облекла са специално създадени за Вас?
- Разбира се, имам от моето семейство над 100-годишна сая от Радомирския край, която и моята баба е носила, когато е пяла, литак, бяла сая от Кюстендилския регион и други носии. Но същевременно се стремя да правя и стилизирани костюми, като запазвам шевицата и всичко, което е свързано с конкретната фолклорна област.
Напоследък Ваня Борисова създава моите костюми, споделям й каква идея имам и представата ми за дадената рокля, както например синята, с която съм в най-новия клип на "Жени се, Радо". Обясних й какъв цвят искам, каква очаквам да бъде, но тя я направи още по-красива, отколкото си я представях. Във времето човек изгражда прекрасни отношения с различни хора, на които много може да разчита и да си бъдат взаимно полезни.

- Дебютният Ви албум "Идвай, либе" излезе през 2022 г., подготвяте ли следващия? 
- Да, през годините съм изпяла още много песни, които мисля, че идва времето да събера във втори самостоятелен албум. До завършването му остават 1-2 песни време, като те отново са от Шопската и Македонската фолклорна област, но с много различни тематики и звучене.
Имах удоволствието тази година да взема участие в два проекта, които са финансирани от Европейския съюз. Единият е "Песни, танци и приказки - българският фолклор през очите на децата" - концерт-спектакъл, който е първият по рода си, създаден изцяло да представим българския фолклор на децата по различен начин. Той включва седем нови песни от различни фолклорни области, седем авторски танцови сюити, представени от деца. Фолклорът е представен като приказка, така че да можем да вдъхновим подрастващите да започнат да се занимават с певческото и танцовото ни изкуство. За мен е удоволствие, че успяхме заедно с моя талантлив колега Стоян Петков и малкия изпълнител Денислав Низамски да направим този концерт-спектакъл, и дай Боже, да го представим в цялата страна и в чужбина, за да покажем какво богатство имаме ние, българите.
Вторият проект е "Фолк фюжън", който е с насоченост отново към младите, като българският фолклор е примесен с модерно звучене, за да обогатим музикалното наследство, да може фолклорът ни да бъде чут и в чужбина в по-съвременен облик. 

- Като млад човек как виждате живота в България - има ли условия за творчество, за развитие, за постигане на цели и стремежи, които всеки млад човек има за бъдещето си?
- Има и всеки, който се занимава с изкуство, трябва много да се бори. Нашата мисия като артисти е да го пресъздаваме по такъв начин, че да остане и да бъде чут и в идните поколения.

"Жени се, Радо"

"Дей мома, дей

"Самодива"