Ракът на простатата е коварен

Прогнозата на специалистите сочи, че през 2011 г. се очаква новозаболелите от рак на простатата български мъже да са 1790. Т.е. 4-5 мъже всеки ден ще чуват за себе си страшната диагноза. За сравнение - през 2002 г. новорегистрираните случаи са били 1390. 
Световната статистика сочи, че през 70-те години на ХХ в. 3/4 от заболелите са умирали. Само двама от 10 болни са преживявали 10 години. В наши дни 7-8 от заболелите преживяват над 10 години след диагностицирането и провеждането на лечение. Увеличава се заболеваемостта, но се увеличава и броят на преживелите благодарение на постиженията на медицината. 
Около 10 са известните в момента методи на лечение на рака на простатата, повечето от тях се прилагат у нас, обяснява урологът проф. д-р Стоян Чакъров, д.м.н., дългогодишен началник на клиниката по урология в Университетска болница "Света Анна" в София. Той въвежда в България нови, съвременни методи в оперативната урология.
 
- Проф. Чакъров, защо се твърди, че ракът на простатата е коварно заболяване?
- По принцип ракът на простатната жлеза (РПЖ) е болест на възрастния мъж - след 50 г. Изключително редки са случаите на заболели преди 40 г. Простатната жлеза при мъжете над 50 г. може да развие две основни болестни състояния. Едното е по-обичайно и преди да се усложни, го наричаме състояние (дори не болест). Това е доброкачествено увеличение на простатата, което се нарича доброкачествена простатна хиперплазия (или старото название аденом). Другото е карцином на простатната жлеза - сериозно заболяване, което изисква лечение до живот.
- Какви са симптомите?
- Признаците на двете заболявания много си приличат, което може да подведе не само пациента, но дори и лекаря. Всъщност симптомите на рака на простатата като при всички други обструкции в областта на шийката на пикочния мехур и на долните пикочни пътища имат едни и същи признаци - признаците на запушването: болният уринира трудно, нощем става често, има парене и дразнене. Но понякога заболяването протича доста коварно - без симптоми.
Както диагностиката, така и лечението на увеличението на простатата и рака на простатата са коренно различни. Изключително вредно е за пациента да се лекува с лекарства за рак, а да няма рак, но още по-опасно е, ако човек има рак, а се лекува за доброкачествена хиперплазия. Защото опитът да се оперира ракът по начина, по който се оперира доброкачественото увеличение, води до печални резултати.
Карциномът на простата много активно  метастазира, разпространява се както по лимфен път и дава разсейки в лимфните басейни, така и по кръвен път, когато най-често първите метастази са в костите и в белия дроб.
- Коя е най-съществената новост в лечението на този рак?
- В последните години имаше сериозен напредък в лечението. Най-сериозното постижение на медицината в тази област е откритието на един белтък. Той е специфичен за мъжа, защото се произвежда единствено от простатната жлеза. Нарича се простато-специфичен антиген (PSA). 
PSA е изключително важно диагностично средство. Мъжът има ли простата, организмът му произвежда и този протеин. Нормалната му стойност е до 4 нанограма на 1 мл кръв. Този показател може да се увеличи в някаква степен при различни обстоятелства, без това да значи, че мъжът има рак на простатата. Т.е., ако стойността на този белтък е над 4 нанограма/мл и е до 10 (дори и до 12) нанограма/мл, простатата има доброкачествено увеличение или пациентът има други причини за дразнене на жлезата, но това още не е знак за рак на простата. Покачването на стойностите над 12 нанограма/мл вече поражда съмнение за развиване на злокачествен процес. А ако стойностите са над 20 нанограма/мл, простато-специфичният антиген добива значение на туморен маркер. При такива стойности се прави биопсия. 
- Какво е лечението?
- В момента има над 10 вида лечение на рака на простатата, но не всички се прилагат у нас. 
- Вие сте основателят на модерната радикална простатектомия у нас. В какво се състои това лечение?
- Радикалната простатектомия е премахване на цялата простатна жлеза заедно със семенните мехурчета и крайните части на семепроводите. Премахват се тазовите лимфни възли и се възстановява връзката между шийката на пикочния мехур и уретрата. Тази операция, която повече от 100 години е била правена буквално в "море от кръв", сега в нашата клиника се прави без кръвопреливане. В този й вид операцията е въведена за пръв път в света от уролога от американската болница в Балтимор "Джон Хопкинс", проф. Патрик Уолш, с когото съм разговарял лично. Той доказа след дълги проучвания, че двата съдово-нервни снопа, които са отговорни за задържането на урината и за ерекцията, не минават през капсулата на простатата. Сега при операция ги пазим и правим т.нар. нерво-съхраняваща радикална простатектомия.
Радикалната операция е основната форма на лечение. 
- Има ли противопоказания?
- Когато на скенер се докаже, че туморът се е разраснал, излязъл е от капсулата на простатната жлеза и е засегнал околните тъкани, смята се, че операцията не трябва да се прави. Друго противопоказание за тази операция е наличието на разсейки, които са не само в "регионалните" лимфни възли, които са до нивото на разклонението на аортата, а са "тръгнали" по самата аорта и са стигнали до бъбречните кръвоносни съдове или са в далечни органи - черен дроб, бял дроб, кости. Противопоказание има и когато болният не може да понесе такава операция заради придружаващи заболявания - сърдечни, белодробни или други ракови заболявания. 
При изброените противопоказания идеята за радикална операция минава на заден план. 
Второто по честота и ефективност лечение е максималната андрогенна блокада. Тя разчита на това, че 80% от раковите образувания на простатата са хормонално зависими. Т.е. зависят от наличието на тестостерон в кръвта на мъжа. Затова с премахването на тестостерона в организма и добавянето към лечението на антиандрогенни препарати се постига необходимият контрол зърху рака на простатата. Тези средства действат много силно за свиване или дори за изчезване на локалния тумор, ако тестостеронът в организма отсъства или е сведен до минимум. Т.е. максималната андрогенна блокада представлява едновременно прилагане на премахването на тестостерона и на антиандрогените. Това лечение е твърде скъпо и практически трябва да продължи през целия останал живот на болния. Макар че има привърженици на прекъсването му (т.нар. интермитентно лечение - лечението се прекъсва и възстановява на определени интервали), аз не подкрепям такъв метод. Но това се прави в много държави, които са много по-богати от България.
Премахването на тестостерона от организма може да се постигне по два начина. Първият е чрез оперативно отстраняване на тестисите с пълно премахване и на обвивките, защото те също секретират тестостерон. Това не е скъпо и същевременно отпада необходимостта от блокиране на обмяната на тестостерона. Блокирането на обмяната на тестостерона се постига по съвременен начин - чрез подкожна инжекция в корема на пациента (1 на всеки месец, а вече има и на 3 или на 6 месеца). С тези инжекции отпада необходимостта да бъдат махнати тестисите на пациента. Но това е скъпо средство. Затова често след първоначалното прилагане на LH - RН агонисти (средства, които блокират обмяната на тестостерона) в продължение на няколко месеца обикновено пациентът е приканван да се подложи на операция, а след това се продължава лечението със съответния антиандроген. Всичко това са вариантите на максималната андрогенна блокада. Тъй като по същество това е хормонално лечение, в някои случаи то се отразява негативно на сърдечносъдовата система на пациента. 
Третата, най-разпространена, форма на лечение е лъчетерапията. Предимствата й са преди всичко, когато гореспоменатите лечения са противопоказни за даден пациент или е невъзможно да бъдат приложени. В България вече има линейни ускорители, страната ни разполага и с добри радиолози, които могат да проведат качествено лечение. 
За жалост у нас не разполагаме с възможности за лечение с т.нар. брахитерапия. Тя се прилага, когато има ограничен (обикновено един) възел в простатната жлеза. В него може да се инжектират радиоактивни зрънца чрез специална ендоскопска система. Тези зрънца облъчват само възела и го унищожават. Това лечение е доста ограничено, тъй като може да се прилага само при единични възли. А и други видове лечение също може да се прилагат успешно при такива ограничени тумори. Сред тях са високо интензивният фокусиран ултразвук, с който се унищожава раковият възел, системата със заигляне на възела и прилагане на радиочестоти и други. 
- Какво им струва на хората лечението?
- Държава е приела да лекува за своя сметка пациентите с рак на простатната жлеза. Държавата действително го прави. За жалост често на пациентите се дават каквото има и колкото има. И тези случаи не са малко.



НЗОК плаща за...

За увеличена простата клинични пътеки: 73, 72, 71.
За рак на простатата клинични пътеки: 254, 297, 258, 257, 256, 255.