Ръката на свободния пазар

Родители спират децата си да ходят на училище, блокира се движението на главни пътища, палят се транспаранти и се създават улични безредици. Това не е размирна сцена от държава във военен конфликт. Това е членка на ЕС в ХХІ век - България, крайните райони. Онези, които нямат вода, поща или болница, транспорт, библиотека, раждаемост. В случая - поминък. Тоест имат, но спорни интереси и липсата на адекватна намеса от държавата са на път да го унищожат. Иде реч за драмата с тютюнопроизводителите, която ги изкара на протест, продължаващ поредна седмица. Изкупната кампания се забави (иначе по това време вече е приключила), тютюнът мухлясва, а производителите, на които това е единствен поминък и източник на доход, остават без средства.
Причините са комплексни, но в основата на проблема е приетата от правителството на ГЕРБ либерализация на тютюневия пазар. Това реално ликвидира възможността на държавата да се намесва, да регулира, контролира и подпомага търговията с тази специфична акцизна стока, носила й доскоро огромни доходи. А очакванията за повишаване на конкуренцията на тютюневия пазар и съответно - на изкупните цени, не се оправдаха. Напротив, даде се възможност големите да мачкат малките, като им забавят плащанията и подбиват цената на стоката под претекст, че е с лошо качество. КЗК дори се самосезира за наличие на картелно споразумение между фирмите изкупвачи. Държавата, разбира се, застана зад тютюнопроизводителите, обявявайки исканията им за справедливи. Управляващите обаче не могат веднага да променят случващото се, защото без законодателни промени държавата не може да се меси в един либерализиран пазар. С промени в закона се обмисля регистър на фирмите купувачи, минимални изкупни цени, както и възстановяване на държавните експерти-оценители, за да няма изкуствено подбиване на цената. Това добре, но законовите промени изискват фактическо време, а дотогава?