Ракетна младост в спомените литва

Ако не бяха така подло унищожени, ако и днес си ги имаше, българските Ракетни войски, ракети и ракетчици, едва ли сега щяха да са така митологизирани. Но гаврата с тях по поръчка отвън първо потресе всички, сетне ги солидаризира в гнева им срещу унижението. Докато накрая се опомниха, организираха...и създадоха свои сдружения, клубове, комитети... И отново показват достойнство, разум, типична военна деловитост, патриотизъм, жизненост.
Меката на ракетчиците днес е Карлово. Те са първи. По ред на създаване, на извършване на боен пуск, по призвание и по признание. Това е 56-а ракетна бригада на Втора армия - Пловдив. За първия си боен пуск, извършен на 28.VІІІ.1962 г., точно преди 56 години, батареята на майор Иван Костов тръгва от Самоков, където е формирана в края на предишната 1961 г. Всъщност формирани са три стартови батареи, попълнени с офицери току-що завърнали се от обучение в Съветския съюз. И в една невероятно напрегната надпревара с високата чест да извърши този исторически първи пуск е удостоена първа батарея на майор Костов.
56 години по-късно, градът на Апостола, Карлово, отново събра своите, карловските и ракетчиците от България. Като на поклонение. Пред своята младост, пред стореното от тях, пред спомена и гордостта. Над 200 души. Вижте на снимката само част от тях, останали за тържествения обяд, след тържествената среща в салона на общината. Може да са с побелели или въобще без перчеми, има и две-три бастунки, но са изправени, бодри, жизнени. В средата с бастуна, естествено е ракетчик №1 на България - 96-годишният генерал-лейтенант Димитър Ж. Тодоров. Тук са и войниците, участвали в извършването на бойния пуск през 1962 г.
Тези срещи на карловските ракетчици, превърнали се в истинско поклонение, започват преди точно 15 години. Когато главен техен организатор бе легендарният полк. Иван Ватев, всеизвестен като Белия вожд заради русата му коса и буйния му нрав, царство му небесно. И още едно историческо име на карловски ракетчик - полк. Петко Лазаров-Турчина. После, на 4.ІХ.2010 г. своето име и място в историята заяви 129-а карловска подвижна, пак на Втора армия, ракетно-техническа база. Тя има един невероятен вечен майор - Стефан Груев, карловец и ракетчик отвсякъде. Само за него може отделно да се говори до утре. Той е и основният сторонник в центъра на Карлово до средата-края на 2018 г. да се издигне Паметник на ракетчика. И там да се събираме, спираме...като на хаджилък.
Люлката на ракетните войски е Самоков. Това определение за люлката е на ген. Доньо Марков, втория поред командир на 46-а, на Първа армия - София, ракетна бригада. Защото докато е в Казахстанските степи за първия си пуск с батареята на майор Костов, никой дори не допуска, че те не ще се върнат в Самоков. През това време останалите в Самоков ракетчици, както са си по щат, но без материална част, заминават, за да формират в Ямбол ракетната бригада на Трета армия. И освобождават терен за Самоковската бригада. А командирът на карловци, тогава все още полк. Добри Ал. Караджов, на връщане от Полигона в Съветския съюз на гара Русе е посрещнат от военния комендант, който му връчва строго секретна заповед. Да спре и разтовари ешелона в Марино поле, край Карлово. И това го има при военните. Не само "шапката" с пари. Оставили са семействата си по нощите. Не са им казали къде отиват и защо. И сами не са знаели кога наистина ще се върнат. И не се връщат.
Но има документални свидетелства. На 9.ІХ.1962 г. в чест на победата от 1944 г. преминават в тържествен марш. Ето как ще излезе, че в куфарите за бойна готовност са си носели и парадните униформи. Звучи като виц, но е истина. Пък и всеки може да попита. Първите, колосите като ген.-лейтенант Добри Караджов, полковниците Иван Ватев, Васил Славов, Гено Манолов... вече ги няма. Но живата история ген. Тодоров, ген. Ангел Марин, ген. Симеон Петковски... написаха книги и всеки може да ги попита. А в Самоков и днес живеят, гордеят се и по примера на карловци празнуват и подготвят поставянето на свой паметник на ракетчика ген. Ангел Главев, полковниците Симеон Симеонов, Любен Костов...  
Темата за ракетите и ракетчиците в България, ударени със сатъра на САЩ - посланик Пардю, и нашенските му нагаждачи, и днес е все така актуална. За разлика от преминалия в дълбока нелегалност, останал ни единствен ракетен дивизион "Точка" - Ямбол. Ямболската ракетна бригада на Трета армия, извършва първия си боен пуск през лятото на 1963 г. И ще отбелязва 55-ата му годишнина през 2018 г. А полк. Асен Джоков в това отношение е веднага след карловци - по изисканост на стила, последователност и мащабност. Там, в Трета Сливенска, винаги и във всяко отношение е било най-трудно. В тази армия и по-точно в Ямболската й 7-ма пехотна дивизия, е извършен първия боен пуск с тактическа ракета. За този дивизион й пуск, извършен на 11 май 1963 г., тогавашният началник на артилерията полк. Стоян Балканджийски написа цяла книга и постави паметна плоча в с. Бояново.
Забелязахте ли, през лятото на 1963 г. боен пуск в СССР извършва ямболската 66-та ракетна бригада. И пак през тази същата година боен пуск провежда и 7-и отделен ракетен дивизион в Бояново. Днес в милата ни армийка броят патроните, твърдят, че "с икономисаните снаряди повишавали бойната си готовност" и събират пари, за да сипят в резервоарите на колите 50 литра бензин, нямат акумулатори и резервни части, няма кандидати за наемни войници... Затуй в спомените ни литва нашата, българската ракетна младост. И отишлите си от този свят, и живите още повтарят: "Гордея се, че бях ракетчик!" От генерала до войника.
Редът за отбелязване на 50-годишнината от първия пуск на самоковските ракетчици ще дойде след това. После са страшните, най-страшните за посланик Пардю ракети "Ока" на ракетния полк и бригада РГК от Телиш. Но не бива да пропуснем. Нямаше да има нито един пуск с ракета, ако не бяха армейските подвижни ракетно-технически бази. Които получават ракетите от страната производител, съхраняват ги, подготвят ги за пуск и ги подвозват до бригадите. На тях, ракетчиците от "ракетно въоръжение", е особеният принос и признание. Които винаги остават малко по-назад от блясъка на камерите. Запасните чинове от Бургаско по примера на карловци, самоковци и ямболци са поели благородната задача да бъде поставена паметна плоча на най-подходящото за това място, за отбелязване на 50-годишнината от първия и единствен в България и във Варшавския договор боен пуск, извършен не на полигон. През лятото на 1968 г. от района на бургаските села Ясна поляна и Веселие ракетчици от Карлово и Ямбол извършват пуск с три оперативно-тактически ракети, единичен и групов. Така цвили ракетната младост в спомените на българските ракетчици! Като красив, ален, буен ат! Не като грохнал мършав кон.