Ръкопляскания за руското кино в Пловдив

Денчо Владимиров

"Кога пак ще гледаме руски филми? Защо толкова рядко се прожектират в България? Защо е този абсурд?", с този въпрос на пловдивчани се закриха няколкото Дни на руското кино в България.
Колкото и да са се повлияли за изминалия четвърт век от холивудски и други чуждестранни модерни влияния и прелъстителства, оказа се, че и съвременните филмови творци на Русия са останали в различна степен верни на магията на съветското кино на хуманизма. 
Първият показан руски филм на големия екран "Батальон" събуди даже и спорове сред зрителите. Филмът пресъздаваше сюжет от кратката история на батальон от нежни и красиви руски жени, изпратен на фронта да вдига духа на войниците, разбунени от болшевиките да не се бият за интересите на господарите от дворците през Първата световна война. Филмът запознаваше с прояви и на човешка подлост, страх, дори и на низост, но публиката  замираше в дъха си пак като при някогашните съветски филми при срещите на екрана с високи духовни качества на героите като патриотизъм и хуманизъм. И все пак зрителят се питаше: нима  може да е вдъхновяващ примерът на този женски батальон и за съвременните руски поколения?
Авантюрата на Керенски да изпрати стотици жени на фронта срещу обръгналия в боеве жесток немски противник, още в самото начало е била обречена на провал и на неестественост.
Отекна противоречиво в съзнанието на пловдивската публика и филм, който бе създаден за 25 дни, киносатира, която показваше картини от покварата, плод на капиталистическата преориентация на бившата социалистическа страна,  десетилетия била пример и надежда за по-справедлив свят. Поквара пролазила и в най-висшата проява на човешката същност - любовта.
Нова капиталистическа Русия бе показана и във филма "Норвег", с виртуозна игра на актьорите. Филмът завършва с пробождането с нож на главния герой от банда хулигани. Пробождане с нож от насилници в самия център на Москва имаше и в друг от следващите филми, което навеждаше на мисълта за това какви отровни плодове е дала злощастната перестройка на кликата на Горбачов и Елцин и в Русия.
И ако Дните на новото руско кино събудиха духа и надеждата и на пловдивската публика във възтържествуването на хуманизма, патриотизма, високата нравственост и човешката солидарност, така характерни качества за руския народ, то за това най-вече допринесоха последните три филма: "Призрак", "Шампиони" и особено "Битката за Севастопол". Пак като някога при прожекциите на съветските филми, публиката прекъсваше и изпращаше творбите от екрана с "ръкопляскания".
А в последната киновечер с филма "Битката за Севастопол", стана нещо невиждано в цялата история на голямата зала на киното в Дома на техниката - всички места до едно бяха заети, пълно бе с правостоящи отвред! И с десетки хора насядали по стъпалата и пътеките на киносалона - най-вече младежи! Побелели пловдивчани гледаха удивени тази незабравима картина на демонстрирана любов към Русия и днес след толкова премеждия за отношенията между двата ни народа през последния четвърт век! Те през живота си не бяха виждали насядали и по пътеките, и по стъпалата на киносалон кинозрители, за което после се говореше с дни наред. Говореше се с удивление, но и с надежда, че всичко по силата на логиката пак си идва на мястото и че се разсъмва за нови ведри дни за братството между двата народа.