Раз Майдан, два Майдан...

Когато гръмна "Оранжевата революция в Украйна" демократичните сърца в света радостно затуптяха - почти 50-милионната бивша съветска република също тръгна по пътя на демокрацията. Оранжевите знамена на Майдана се превърнаха в символ на свободата. Ерата Юшченко обаче някак си бързо се вля в обичайното русло на новообявилите се демокрации - корупция, олигархия, мизерия. И никой не се учуди от смяната на властта, когато в президентското кресло се настани обявяващият се за проруски настроен Янукович. Краят му е известен - нов Майдан, при това с кървави последици. Започна разпарчетосването на страната. Първо "избяга" Крим. След това въстана Източна Украйна. И се завъртя спиралата на гражданската война, от която поне засега излизане май няма. Обявяваните от време на време примирия приключват с нови боеве. Както и сега. От вчера украинската армия има заповед за масиран обстрел на позициите на опълченците. Така украинските власти сами потвърдиха съмненията, че примирието е било необходимо единствено и само за прегрупиране на силите, а не за постигане на траен мир. Междувременно в конфликта волно или неволно се включват все по-нови участници. Украинската армия обяви нова мобилизация на 50 000 запасняци. В същото време страната е пред фалит. Наскоро Националната банка на Украйна обяви, че международните резерви на страната са намалели до 7,5 млрд. долара. Миналия януари резервите са били 20,4 милиарда. А на международния фронт Киев продължава да повтаря едно и също: Русия е агресор, дайте пари и оръжия, като оръжията ще използваме незабавно. Украинските "игри" обаче докараха нещата дотам, че нашите демократични сърца почнаха да бият в разнобой - а трябва ли ни такава Украйна в Европа? Ако нещата в тази някога мощна страна продължат така, вероятно трябва да очакваме нов, трети Майдан в Киев и пълно разрушаване на украинската държавност.