Разноликият Давос

Юри МИХАЛКОВ

По принцип световните икономически форуми в Давос обсъждат глобалния бизнес, макар че не им убягват политиката и общественото развитие на света. Но на тазгодишния форум доминираше една тема и той наподобяваше консилиум на светила в медицината, събрал се край леглото на едвам дишащата глобална сигурност. За едни от светилата тя може и да прескочи трапа, за други е направо на смъртно легло, а трети предлагат уместни рецепти, но като че ли се надяват и на чудо. Днешната геополитика наистина бере душа както заради сблъсъка на Запада срещу Русия в Украйна, така и заради тежкия икономическия спад с галопираща инфлация и високи цени, които се дължат не само на въпросния сблъсък.

Доайенът на дипломацията предлага мир

Доказателства за разномислието на консилиума са противоположните мнения на две личности, които са нещо като неговия каймак. 

99-годишният бивш държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър е доайенът на световната политическа мисъл. В Давос той предложи мирно споразумение с неутрален статут за Украйна и неин отказ от някои територии, за да не се разрасне конфликтът и да доведе до още по-тежки последици за Европа, каквито могат да се окажат неконтролируемостта му и разрушителният глобален сблъсък, включително с ядрени оръжия. Предложението му е по-близо до руската позиция, макар че клаузата за оставането на ДЛНР в Украйна е неприемливо за Москва. 

Киев на минутата отхвърли предложението, макар че би спечелил от едно мирно споразумение, защото то би му спестило още по-големи загуби и разруха. Президентът Володимир Зеленски и съветникът му Михаил Подоляк си позволиха тон и квалификации спрямо Кисинджър, с които компрометират единствено себе си, защото наподобяват първокласник, който дава акъл на учителя как да преподава уроците си. Планът на ветерана на световната дипломация може и да не е идеален в подробностите, но все пак предлага да продължи лечението на глобалната сигурност - не само да задиша нормално, а защо не и да се изправи на крака. Един вид - да не се стига до трета световна война.

В Давос Кисинджър се опита и да вразуми някои войнстващи глави на Запад. Затова и напомни, че Русия 400 години е неразривна част от Европа и гарант за баланса на силите, поради което Старият континент не бива да отхвърля дългосрочното сътрудничество с нея.

В Давос се оказа, че той не е единак в подхода си. Макар че това го видяхме "през ключалката", а не при отворена врата. В кулоарите на форума се говори, че Западът очаква примирие между Украйна и Русия, за да върне бизнеса в Русия, оплака се Подоляк в социалните мрежи. По думите му страните от ЕС предлагат на Украйна да отстъпи част от териториите си, за да спре конфликта, в някои западни очи може да се прочете призива Украйна да се съгласи на компромиси. Подоляк не отиде в Давос, но той е общувал с външния министър Дмитро Кулеба или с други украински представители в швейцарския зимен курорт, които явно са му споделили какви са настроенията на форума.

Оферта от политическата борса

На другия полюс е също дълголетник и доайен, но на валутните спекулации - 91-годишният Джордж Сорос. За него глобалната сигурност е на смъртен одър. Между редовете на изказването му може да се улови следното внушение: "Вижте какво, третата световна война е започнала, не може да я спрем, дайте да видим как да я спечелим". Спекулантският му ген изби дори не на борсата, а на един интелектуален форум, какъвто е този в Давос. Не бива да ни заблуждава неговата мисъл, че нашата цивилизация може да не преживее третата световна война. Това не е отрезвяващо послание на човек, който милее за мира и глобалното благополучие. Защото Сорос продължава с призива си, че "най-добрият и може би единствен начин да запазим нашата цивилизация е да победим Путин възможно най-скоро. Това е изводът".

Да, знаем, че Сорос мрази Путин, задето не му позволи да спекулира с рублата и руските богатства. За него войната може да бъде спечелена само с падането на Путин и тоталната загуба на Русия - без неутралитет на Украйна, с връщането на Крим и ДЛНР на Украйна, че и с разпада на Русия и отварянето на остатъците й към Запада, което отваряне да бъде дирижирано от неговото "Отворено общество". Кремъл няма как да позволи това, дори с риска от ядрена заплаха като най-последна опция.

Но с фразата, че нашата цивилизация може да не преживее третата световна война, Сорос явно е калкулирал в сметките си срещу Путин и ядрената фаза на войната - примерно ограничен ядрен конфликт или размяна на миниядрени удари. Нищо чудно на геополитическата борса той вече да е заложил на ядрен сблъсък. Спекулант е човекът и вдига залозите. Проблемът за света е, че той има влияние на политическата сцена в САЩ.  

Сходни възгледи демонстрираха в Давос и други американски участници. "Слушайте, разбира се, че говорим за прокси война. В смисъл, че се бие Украйна и ние предоставяме всички боеприпаси, технологии и други. И в много отношения това е битка между Русия и Запада". Това са думи на конгресмена демократ Сет Моултън.

На свой ред министърката на търговията Джина Реймондо заяви, че Русия ще плати не само "обезщетението" за война в Украйна, но "дори и отвъд това... те трябва да бъдат лишени за дълго време от ползите на световната икономика, на световния икономически ред. Тези ограничения за износ няма да отпаднат скоро". 

В Давос тези тримата илюстрираха всъщност не толкова западния, колкото сляпо войнстващ, почти екстремистки подход към глобалната сигурност. Нищо чудно, ако за тях историческата препратка на Кисинджър е непотребно дърдорене.

Дебати за "прозата на бизнеса"

Макар според всеобщото признание темата за Украйна да бе окупирала форума в Давос, на него все пак присъстваха и традиционните бизнес теми. Но ако преди там са се обсъждали академични проблеми като състоянието на свободните пазари, развитието на конкуренцията, на средния и малкия бизнес, фискалната политика като стимул за отворените икономики, този път "академизмът" на давоския форум изпадна, казано на спортен език, в по-долна група. Пак заради конфликта в Украйна на него се говореше много повече за "прозата на бизнеса" - храни, глад, цени, доставки, инфлация, лихвени проценти. 

Заради антируските санкции тази "проза" се оказа по-жизненоважна от "марковите" иначе разсъждения и теории за капиталите, пазарите и свободната инициатива. В немалко изказвания бе наблегнато на решаващата роля на въпрос, който доскоро почти отсъстваше в дневния ред на Давос - глобалните вериги за доставки. Макар че този въпрос изплува на повърхността около КОВИД-пандемията. За него говориха както ръководителката на МВФ Кристалина Георгиева, така и шефът на Световната банка Дейвид Малпас.  "Трябва да обръщаме повече внимание на безопасността на доставките, защото в бъдеще могат да се случат още по-големи сътресения", предупреди Георгиева. Сходна гледна точка, макар и във Вашингтон, а не в Давос, изрази и президентът на Световната банка (СБ) Дейвид Малпас. Според него освен от времетраенето на войната в Украйна, степента на икономическия спад в редица страни ще зависи и от създаването на нови глобални вериги за доставки. Този аспект надничаше и от изказването на ръководителя на Програмата на ООН за развитие Ахим Щайнер, който призова държавите по света да не блокират износа на стоки.

Разбира се, в Давос се говореше и за опасността от глад в редица държави, за високите нива на инфлация и на лихвения процент, за риска от дефолт на 70 държави като последица от украинския конфликт, за необходимостта от спешно финансиране на държави-длъжници или опрощаване и облекчаване на дълговете им. Сами по себе си, това несъмнено са полезни рецепти, но след като глобалната сигурност изпадна в положение да бере душа, дали за нейното спасяване не трябва да се молим малко и за чудо?