Разум

Училище във всяка община и транспорт до него, редовно събиране на боклука, канализация, полиция, която да пази хората. Все конкретни неща. Те са заложени в управленската програма на БСП за регионалното развитие на България. А срокът не е една или пет години, а до 2030 г.
Е, веднага е ясно, че някой ще каже - поредните лозунги. Въпросът е обаче защо ще го каже. Защото така е свикнал българинът. Той няма да погледне училището, обещанието за чиста улица или дали ще има канализация или не. В очите му веднага ще се набие БСП.
Това ни е проблемът. Защото едни ще се вторачат в БСП, други - в ДСБ, трети - в ГЕРБ, и т.н. Българинът не е свикнал да мисли с джоба си и битието си. И това е нещото, което от години спира развитието на обществото ни. Защото нашенецът изживява политиката като нещо извън неговия живот. И обикновено гласува като в телевизионен сериал - този ми е по-симпатичен, този от нашите, а този е лошият.
Е, оттук идва основната разлика между българския политически дебат и този в западните страни. Защото хората там са свикнали да мислят разумно за идеи и след това да дават гласа си за тази, която е най-приемлива за тях. А българинът открай време все си се кара за въздуха, а след това се оплаква от поредното управление на страната. А после се чудим защо другите страни  се развиват.
Ама никой не ни е крив. Когато и българите се замислят над конкретни идеи, независимо в управленската програма на коя партия са, тогава може и ние да помръднем. А със сигурност това ще стане с конкретни обещания. Защото когато една политическа сила ги дава и с това печели гласове, то тя прави сериозна заявка, чието изпълнение може да се контролира.
Та, с малко разум може да се сложи край на ваканцията на политиците.