Реформа a la francaise

Mesdames et messieurs, rien ne va plus*. Френският парламент одобри окончателно реформата за увеличаване на минималната възраст за пенсиониране на 62 години, която предизвика масови улични протести и стачки. Националната асамблея подкрепи мерките с 336 гласа "за" срещу 233 "против", след като текстът бе гласуван и в Сената въпреки протестите. Опозиционната Социалистическа партия заяви, че ще обжалва решението пред Конституционния съвет, който трябва да определи дали реформата е законосъобразна. Двете камари на френския парламент одобриха на първо четене ключовата реформа на президента Никола Саркози. Последното гласуване откри пътя за обнародването на закона в средата на ноември.
Всъщност полемиката около пенсионната реформа започна преди около 10 месеца и с течение на времето се превърна в ожесточена битка. В нея се включиха шофьори, пощальони, транспортни служители, учители, студенти, ученици, боклукчии. Дори Айфеловата кула остана затворена за туристи, но публична тайна е, че французите не се свенят да излязат на барикадите, когато бранят правата си, а в случая един френски мит. Обществото се гневи срещу плановете за постепенно увеличаване на възрастта за пенсия от 60 на 62 години до 2018 г. и на 67 години до 2030 година. Реформата ще увеличи и продължителността на минималния трудов стаж, необходим за получаването на държавна пенсия, до 41,5 години. Това е с една година повече, отколкото е в момента. Съгласно действащия сега закон и мъжете, и жените могат да се пенсионират на 60-годишна възраст, при условие, че са платили вноските за социално осигуряване за 40,5 години - въпреки че право на пълна пенсия получават при навършване на 65 години. На практика обаче работниците в някои отрасли могат да се пенсионират по-рано, а в отделни случаи - и малко след навършване на 50 години.
Политиката на властите предизвика остро противодействие на французите. Недоволните скандират, че гневът им е насочен срещу едно правителство, което обслужва интересите на малцинството. Протестът е не само срещу увеличаването на пенсионната възраст, а и против аморалното поведение на кабинета и погазването на демокрацията. Младите са на улицата, защото ще трябва да чакат години, преди да си намерят работа, която да им осигури пенсия (макар че именно върху тях ще падне бремето да осигуряват нарастващия брой пенсионери). Но президентът Саркози заяви, че за нищо на света няма да се откаже от болезненото увеличение.
Въпреки че премина ускорено и последното си препятствие в парламента на 27 октомври, докато стачките и блокадите в складовете за горива се разхлабваха, а студентската подкрепа за протестите се срина, Париж не тържествува. Реформата носи високи рискове. Като цяло изходът е победа за Саркози, но мерките остават силно непопулярни сред французите. По данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) французите може да очакват, че ще живеят повече години в пенсия, отколкото работещите в други страни.
И още малко цифри - пенсията във Франция е 51,2 на сто от средната заплата. Кабинетът обаче е категоричен, че поради застаряване на населението не може да продължи плащането на пенсии през такъв дълъг период от време. Не може да се подценява и фактът, че много европейски държави са тръгнали по трънливия "френски път". Според статистиката дефицитът на френския държавен пенсионен фонд в момента е 32 милиарда евро - 1,7 на сто от целия БВП. Без да има промени до 2020 г., той можеше да нарасне двойно. Властите са на мнение, че предложените реформи ще спестят 70 милиарда евро. Те са необходими за ограничаване на дефицита в пенсионната система и за запазването на най-високия кредитен рейтинг AAA, който дава възможност на Франция да изплати дълговете си при ниски пазарни цени. Прогнозите на правителството за бюджетния дефицит тази година са за рекордните 7,7% от брутния вътрешен продукт (БВП), което е много повече от 3-те процента лимит, поставен от ЕС, но и много по-малко от дефицитите на други членове на Европейския съюз.
Времето ще покаже дали това ще съживи изключително ниската популярност на Супер Сарко и ще му помогне да спечели втори мандат на изборите през 2012 година. В Елисейския дворец са настроени оптимистично, че след като реформата премине, непокорните маси ще се вразумят. След това Саркози ще бъде в състояние да се изправи пред нацията, да представи своята непреклонна политическа позиция, стъпила на твърди принципи, и да напудри пенсионната реформа като смело и историческо постижение. След това той трябва само да изпълни отдавна направеното обещание за промени в кабинета. С нов премиер и министри нищо не би попречило на победата му в президентските избори през 2012 година. Но тези сметки май не са точни. При управлението на Саркози французите станаха свидетели на повсеместно влошаване на гордата република и нейните ценности. В годините преди "хиперактивния" президент би било немислимо френски лидер да даде пламенна реч за националната "несигурност", както направи Саркози това лято. Също така невероятно би прозвучала и политиката за експулсиране на роми, която провежда френската администрацията.
Франция помни кандидатпрезидентските обещания от 2007 г., когато Саркози се заканваше, че ще изведе икономиката от застоя, а "болната" пенсионната система ще е най-важна за реформата. Днес въпросът сякаш не опира до стореното от Саркози, а до начина, по който го извърши. Дори без формални консултации със синдикатите, заради което се стигна до социално напрежение, белязало бляскавата му репутация. Той бе провъзгласен за човек, спрял социални плащания, а това надали ще бъде забравено.
  Факт е, че над две трети от французите продължават да подкрепят мобилизацията срещу пенсионна реформа въпреки недостига на гориво и насилието около протестите на гимназистите, показва допитване на института Бе Ве А (BVA). Около 71 на сто от запитаните одобряват стачките и демонстрациите срещу законопроекта за реформа, 29% не ги приемат, а 2 процента нямат мнение. Подкрепата за движението сред симпатизантите на левицата е почти единодушна (92%), но това  отношение споделя и от една трета (32 процента) от поддръжниците на десницата.
Френските синдикати са убедени, че промените застрашават социалния модел или т. нар. държава на всеобщото благоденствие и това може да е първата стъпка към отнемането на трудно спечелени социални права (пенсионирането на 60 г. е заслуга на президента Франсоа Митеран от 1983 г.).  Профсъюзите твърдят, че реформата става тежко бреме за работещите и особено за жените, за трудещите се на непълен работен ден и бившите безработни, които трудно ще успеят да отговорят на изискването за 41,5 години. Поради тази причина синдикатите отправиха своите предложения, които включват данъци върху някои бонуси и най-високите доходи, за да се подпомогне финансирането на пенсионната система.
Според някои наблюдатели тези протести са проверка дали ще издържи правителството, но ще е по-правилно да ги определим като проверка на решителността на управляващите. Колкото до опозицията - полемиката около реформата не помогна на социалистическата партия да укрепи позициите си. Лидерката на френските социалисти Мартин Обри заяви, че прокарването на пенсионната реформа в парламента не е победа за правителството и Саркози, защото никой не може да спечели срещу френския народ, надигнал глас срещу нея. Въпросът, който Обри обаче трябва да изясни, е къде е краят на идеологията и началото на здравия разум.

-----------------------------------   
*Дами и господа, край на залаганията


Предлагани пенсионни реформи:

- Повишаване на възрастта за пенсиониране от 60 на 62 години до
2018 г.
- Повишаване на осигурителния стаж, необходим за пенсиониране, от 40,5 на 41,5 години
- Повишаване на възрастта, при чието навършване пенсионерите имат право да получават държавната си пенсия в пълен размер, от 65 на 67 години


Стачките в 12-те френски рафинерии и блокирането на петролни складове доведоха до недостиг на гориво, но мнозинството от французите подкрепят крайните действия
снимка БГНЕС