Реформа, която убива

Проф. Кръстьо ПЕТКОВ

Едва ли има по-гореща тема от тази за състоянието на здравеопазването (и по-точно - за детската смъртност). Вярно е, че масовите протести тези дни са по други поводи - пенсионната възраст и груповите уволнения в БДЖ. Но при случаите с умиращите (родени и неродени) български деца не числеността на страдащите, а болката и отчаянието определят социалната значимост на конфликта. В това се убедих преди няколко седмици, когато ме потърсиха за съвет група млади бащи: Радослав (мой студент, чието дете почина при раждане); Павел (загубил близнаци); Марат (останал сам с бебето, след като съпругата му умира при раждане). Тримата търсеха път към истината: кой е виновен за смъртта на техните близки, настъпила в уж елитни здравни заведения? И питаха: как да постъпят, за да се сложи край на ужасяващата медицинска практика, която от години наред убива най-ценната и най-беззащитната част на нацията - българските деца!
Когато знаеш къде искаш да отидеш и какво желаеш да постигнеш, път ще се намери. Така се случи и сега. Радослав, Павел и Марат станаха инициатори на протестно движение, което първоначално нарекоха "Нека да спрем убиването на майките в България". Самоорганизираха се чрез фейсбук. За броени дни групата на протестиращите чрез социалната мрежа надмина 4400 души. Първата групова изява събра на площада пред НС в София над 250 души. Инициативата стана популярна и чрез коментарите в традиционните медии. Властите отговориха с мълчание - както при много други граждански форми за натиск. Междувременно  трагедията с умиращите бебета и родилки избухна с нова сила: за една седмица три нови смъртни случая. Черната серия изглежда изплаши управляващите и разби стената на мълчанието. Започнаха проверки, премиерът поиска оставката на директора на родилния дом "Шейново". И, както обикновено, я получи след намесата и на кмета на София г-жа Фандъкова.
Може ли ответната реакция на властващите да се смята за победа на участниците в протестното движение? Не! Ако спрат дотук, умиращи деца и майки след лекарски грешки и професионална небрежност пак ще има. Защото корените на злото са заложени в действащата система за медицински услуги. Тя беше построена през последните 13 години под мотото "Здравна реформа", станало омразно на мнозинството българи. Вирусите на смъртта са посяти навсякъде - в детското/училищното здравеопазване; родилните домове; бързата помощ; следболничното лечение.

Статистиката на смъртта е зловеща

Ето и доказателствата...
Съобщения на НСИ:
* През 2010 г. 708 бебета са починали преди да навършат 12 месеца. През 2009 г. техният брой е бил с 21 повече. Единствено в Румъния този показател е по-лош.
* През 2010 г. в България са се родили 5443 деца по-малко спрямо 2009 г., когато беше отчетена най-високата раждаемост за последните 15 години. Раждаемостта е спаднала и в сравнение с 2008 г.
* Независимо от положителната тенденция в намаляването на равнището на детската смъртност в страната тя продължава да е по-висока от тази в европейските държави. В повечето от страните в Европа коефициентът на детска смъртност е под 7,0%, като най-ниска е детската смъртност в Словения - 2,4%, Люксембург и Швеция - 2,5%, Финландия - 2,6%, и Чехия - 2,9%. Само Румъния има по-висока стойност на показателя (10,1%) от този в нашата страна - 9,4%.
След като у нас умират 4-5 пъти повече деца на хиляда души от населението, как да определим това явление? Според мен то говори за хуманитарна катастрофа! А според господин министъра на здравеопазването какво е? Защото от месеци по тази тема официалните власти пазеха пълно мълчание.
Колко от тези 708 бебета са починали поради лекарски грешки или служебна небрежност? Семействата, станали жертви на зараждащото се масово бедствие, са в правото си да получат информация и да заведат съдебни дела срещу виновните. Само че няма как да стигнат до ведомствените преписки. Вътрешните проверки са рядко явление (ако ги има, стават сред граждански и медиен натиск). Медицинският одит не е истински независим, системен и безкомпромисно прецизен. Така наречената съсловна (лекарска) солидарност  пречи да се проследят случаите на скандални провали в тази високохуманна професия. Стигне ли се все пак до разследване, виновниците се изпаряват (емигрират в чужбина), още преди да е завършила работата на експертите.
Следователно в една от институциите в триъгълника пациенти-лекуващи-осигурители открито се работи срещу правилата (неписаните - в клетвата на Хипократ, и писаните - в наредбите за работа в болничните заведения). Институцията, която безнаказано не зачита процедурите, е родилната помощ. Какво прави и какво не допуска да се случи тази институция, придобила печална слава през последните години? Ще визирам няколко сериозни отклонения, основавайки се на факти, споделени при срещите с пострадалите семейства:
* Не се спазва прецизно изискването избраният от пациентите екип (предплатен при това) да отговаря отначало докрай за раждането на децата и здравословното състояние на майките. Хората избират лекари с доказано висока квалификация и професионален престиж. Поради струпване на много пациенти се допуска лечението да се извършва не от екипа, за който е заплатено. Преразпределението на случаите (и на хонорарите) е явна корупция.
* Бъдещи майки се връщат от болницата, въпреки че са налице достатъчно симптоми за спешно и сложно раждане. Оправданието е, че няма места, не стигат пари и пр. - все аргументи, които не засягат изправните данъкоплатци и здравноосигурените лица. На това му се вика "отказ от медицинска услуга" (предварително платена от съответния гражданин).
- Семействата на пациентите в родилните заведения са принудени да доплащат за лекарства и третиране, които не се полагат по правилата. Това е т.нар. трето плащане, което си е вид изнудване.
- И накрая идват нерегламентираните в българското законодателство пари или подаръци "за благодарност", когато лекарската намеса е била успешна.
Спирам дотук, за да поставя пръст в раната: как стана така, че за 10-15 г. едно съсловие, каквото е медицинското, от векове почитано от българския народ, тръгна

по пътя на моралната деградация

И още: лекарите ли са единствено виновни за тези брутални нарушения на закона и професионалните правила за лечение? Когато са допуснали грешка - поради небрежност или липса на квалификация - персонално виновните трябва да понесат отговорност. Така, както се случва при всички останали професии, където от действията и бездействията на специалистите зависят здравето и живота на хората. Затова протестиращите граждани са прави, искайки независимо разследване и справедлив съд за нарушителите от бялата гилдия.
Въпросите са не само нелицеприятни, но и сложни. Те изискват задълбочен обществен и откровен съсловен дебат (какъвто, за съжаление, не виждам в средите на БЛС, а още по-малко - в МЗ). Моята позиция е следната:
1. Моралният срив сред лекарското съсловие има своите индикации във факта, че вече не отделни негови представители, а цели кохорти свикват да работят при сериозни отклонения от професионалната етика (т.е. те са се простили с т.нар. "compliance" култура, или "работа по правилата", задължителна за медиците още от древността). Не професионалните им постижения, а парите, изкарани на гърба на пациентите, стават цел и двигател на тяхната кариера. Междуколегиалните отношения се изкористяват; лекарите, които държат на етичните правила и професионалните стандарти, се превръщат в малцинсто и се окачествяват от търговците в бели престилки като старомодни  (наивни и романтични) лечители. Срещал съм фрапиращи случаи на безсърдечно, вледеняващо душите отношение към пациентите. Един лекар, бивш колега в парламента, заяви от трибуната: "Който има пари, плаща и ще бъде лекуван; който няма пари - да мре!" Същият "лекар" имаше частна лаборатория и бензиностанция. Но в парламента ратуваше за "либерална" система на лечение, която би виреела само в социалната джунгла. Същият този депутат, заедно с група лобисти от частния сегмент на медицинските и лекарствените услуги, успя да циментира чрез закона своето верую, че достъп до лечение имат само хората с тлъст портфейл.
2. Загниването на системата на публичното здраве започна от онзи момент, в който в закона беше записано, че болничните заведения ще имат статут на търговски дружества. Вследствие на това не намаляващите смъртни случаи, а паричните постъпления станаха най-важен показател за ефективността от работата на лекарите и медицинските институции. Здравето на хората от публично благо и социален актив се превърна в меркантилна стока, а заболяванията и спешните случаи - в терен за лични/групови печалби. Лекарите - по традиция от времето на соца ниско платени - бяха превърнати чрез законова принуда в търговци и счетоводители; призванието им на лечители остана на заден план.
Затова твърдя, че причината за високата смъртност сред населението и ужасяващата смъртна статистика при децата не е единствено у лекарите. Няма как в рамките на едно поколение масово да се случи подобно морално падение: преди 1-2 десетилетия повечето лекари да са били добросъвестни лечители, а днес същите тези хора да са се превърнали в безскрупулни печалбари. Първопричината е в модела на реформата, която още през първото десетилетие на своето съществуване започна да убива, вместо да лекува хората. Което значи, че трябва да се стартира отново. И този път да стане с участието на пациентите - чрез референдум.
Може да се окаже, че Радо, Павел и Марат, заедно с хилядите им нови приятели и поддръжници, са първопроходците на подобна гражданска и демократична инициатива. Изглежда не случайно смениха името на самородното движение. То вече се казва "Живот за България"!