Реформата в културата е вандализъм

Реформата в културата е вандализъм. Това заяви известният диригент Ангел Ангелски на дискусия за културната политика на правителството в Плевен. Тя беше организирана от БСП и модерирана от левия депутат Румен Петков. От месец март се опитваме да водим диалог с Министерството на културата, но на практика се получава безуспешен монолог. Културата навсякъде по света се финансира от държавата, а у нас тя се смята за разход, коментира още Ангелски отношението на правителството.
За участие в дискусията в Плевен се бяха събрали известни интелектуалци като Иван Токаджиев, Христина Ангелакова, Калуди Калудов и много други.
Не смятам, че това, което се прави в момента, е необходимо за българската култура, категоричен бе Румен Петков. Като тревожен пример той посочи случващото се с Плевенската филхармония, в която се заличават значими имена и традиции. По неговите думи всички тези сливания и преструктурирания, които се осъществяват сега в културните институти, не са подложени на компетентен анализ.
Унищожаването на една ниша - на музикално-сценичния сектор, води до това, че голяма част от добрите музиканти напускат страната, алармира бившият зам.-министър на културата Иван Токаджиев. Хубаво е да се създаде поне една национална стратегия, от която да се започне провеждането на сценичната реформа, отбеляза Христина Ангелакова. Калуди Калудов допълни, че реформата трябва да започне от нас самите. Важно е да се обединим, докато все още има таланти и хора, които се занимават с изкуства.
Румен Петков постави като тема и читалищната политика на държавата. Според него тя трябва да стане приоритет. Тези културни средища, техните самодейни колективи и възможностите, които дават, са много ценни за живеещите в по-малките населени места, отбеляза той. Левият депутат смята, че от бюджета трябва да се отделят средства за тези читалища.
Трите най-важни извода, до които се стигна след всички изказвания на дискусията, са: първо, необходимо е да се подготви национална стратегия за българската култура за поне 10-15 години напред; второ, да се анализира подробно рамката на връзката образование-култура; трето, да се направи културна карта на България, която трябва да бъде на две равнища - с националните културни институции и с местните.